Allianz Trade: Бизнесът у нас и по света чака все по-дълго плащанията си

Глобалният цикъл на преобразуване на паричните средства, необходим на бизнеса да превърне вложените в дейността средства в парични постъпления, не спира да расте и през 2025 г. той достига до рекордните 67 дни. Това показват данните в най-новия доклад на компанията за застраховане на търговски кредити Allianz Trade, които са получени от около 25 хиляди публични компании в 55 държави, регистрирани към 1 юни.

Експертите отчитат, че това е с около три дни над средното за последното десетилетие и с приблизително четири дни повече спрямо периода преди 2020 г.

„В този усложнен международен контекст наблюденията ни в България показват цялостно забавяне на разплащанията с допълнителни 10-15 дни, а в някои от най-засегнатите сектори увеличението достига средно около 20 дни спрямо предходната година. Така издължаването вече може да отнеме дори половин година и повече“, коментират експертите на Allianz Trade в България.

Тенденцията за събиране на вземания от началото на тази година се потвърждава от текущите случаи. Най-сериозни затруднения отново се наблюдават в секторите земеделие и агробизнес, строителство, транспорт и горива, където забавянията са се увеличили средно с около 20 дни спрямо предходната година.

Затрудненията на някои сектори

Земеделието и агробизнесът у нас остават сред секторите с най-дълги срокове за разплащане – около 150 дни и повече. Сред причините за това са, че браншът е силно сезонно зависим и е свързан с банковото финансиране.

В строителството и свързаните с него подсектори плащанията се извършват обичайно след 100-120 дни. При компании, които изпълняват публични проекти, забавянията обаче могат да надхвърлят 180 дни, особено когато има затруднения при усвояването или изплащането на публични средства. При тези случаи по-често се стига и до пълно неплащане или до необходимост кредиторите да предприемат съдебни действия за удовлетворяване на претенциите си.

„В строителството забавянето на едно плащане много бързо се прехвърля към подизпълнители, доставчици и други партньори по веригата. Така проблемът на една компания може да засегне множество по-малки дружества, които разчитат на очакваните средства, за да обслужват собствените си задължения“, обясняват от екипа на Allianz Trade в България.

В транспортния сектор и търговията с горива сроковете за разплащане през тази година най-често се движат между 90 и 120 дни. При международните превози се регистрират и по-продължителни забавяния, които в отделни случаи достигат 150 дни. Търговията с хранителни стоки също остава сред рисковите дейности, като събирането на вземанията се удължава до 100–120 дни. При експортните случаи плащанията понякога се бавят с месеци, особено когато длъжниците са от региони, засегнати от активни международни конфликти.

Няма разлика за малки и големи компании

Сред длъжниците у нас все по-често се срещат и по-големи компании, които изпитват затруднения при погасяването на задълженията си. В същото време нараства броят на малките дружества, най-вече в транспортния сектор и услугите, които посочват преустановена фирмена дейност като причина за неплащане. Все по-често погасяването на задължения се поставя в зависимост от бъдещо събитие - актуване на обект, изпълнение от трета страна, освобождаване на запор или особен залог, предоговаряне или получаване на кредит. В подобни случаи плащането може да се отложи дори с 12 до 18 месеца.

Преструктуриране и плащания

Наблюденията на анализаторите показват, че през тази година в България се наблюдава преструктурирането на компании, включително чрез дигитализация и адаптиране към новата среда, свързана с еврото, международните усложнения при доставките и промените във финансирането. Тези процеси изискват допълнителен ресурс и могат временно да намалят свободните средства за разплащане с контрагенти. Поради силната обвързаност на местния бизнес с европейската икономика забавянията по международните вериги бързо се пренасят и върху българските компании.

„Продължителното забавяне на едно вземане не е само счетоводен проблем. То ограничава способността на компанията да плаща на доставчиците си, да инвестира и да финансира растежа си. За малките и средните предприятия дори един или два значителни неплатени договора могат да поставят под риск цялата им дейност“, обяснява Камелия Попова, управител на Euler Hermes за България, която развива дейност под търговската марка Allianz Trade.

Сигнали за неплатежоспособност

Според нея в настоящата среда превенцията става още по-важна. Съветът ѝ е с предварителна проверка и постоянно наблюдение на контрагентите, у нас или на чужди пазари, компаниите ще могат да разпознаят ранните сигнали за затруднения. „Застраховането на търговските кредити предоставя не само защита при неплащане, но и достъп до информация и експертиза за платежоспособността на бизнес партньорите от цял свят“, допълва тя.

По думите ѝ това е особено важно за българските компании, защото според международния доклад на Allianz Trade за миналата година срокът за събиране на вземанията на глобално ниво също се увеличава - до 56,5 дни. В същото време периодът, през който средствата остават заключени в складови наличности, вече е 53 дни или значително над средното равнище от 48 дни преди COVID пандемията. Причината е трайното преминаване от модел на доставки „точно навреме“ към подход „за всеки случай“. Компаниите поддържат по-големи запаси, за да се защитят от геополитическа несигурност, международни конфликти, търговски ограничения и прекъсвания във веригите за доставки. Това повишава устойчивостта им, но едновременно с това блокира повече оборотен капитал и създава допълнителна нужда от финансиране.

Различията между отделните компании и сектори остават значителни. В световен мащаб една четвърт от анализираните компании преобразуват вложените средства обратно в парични постъпления за по-малко от 43 дни, докато при друга една четвърт този период надхвърля 107 дни. През 2025 г. паричният цикъл се удължава в 12 от 20 анализирани сектора. Най-голямо увеличение има при автомобилните доставчици – с четири дни, както и при металите, производството на хартия и текстила – с по три дни. Особено уязвими остават електрониката, фармацевтиката и текстилът, където големи средства традиционно са блокирани в запаси и вземания. При строителството и производството на машини и оборудване целият паричен цикъл достига средно около 103 дни.

„Глобалната тенденция показва, че компаниите трябва да финансират дейността си за все по-дълги периоди, преди вложените средства да се върнат под формата на плащания. Когато това се комбинира със забавяне от страна на контрагенти, нараства рискът проблемите с ликвидността да се прехвърлят по цялата верига на доставки“, предупреждават експертите.