Бавна корекция на цените, а не рязък спад очаква надценения жилищен пазар във Виена

Виена е по-вероятно да преживее бавна корекция на надценения си жилищен пазар, отколкото внезапно сътресение, сочи доклад на Австрийската централна банка, цитиран от Bloomberg.

Ниският риск от принудителни продажби и умереното предлагане от спадащата строителна индустрия превръщат резкия спад на цените на жилищата в малко вероятен, коментират икономисти на Австрийската централна банка в публикуван в сряда доклад.

Макар че нови умерени спадове не са изключени, пазарът по-вероятно ще следва сценарий като от 90-те години на миналия век, когато силното повишаване на цените беше последвано от дълга фаза на стагнация.

„Рискът от внезапни резки ценови корекции в момента е считан за доста нисък“, се казва в доклада. Авторите му добавят, че високата инфлация, парични и икономически рискове означават, че развитието на цените на недвижимите имоти е „обект на висока степен на несигурност“. Жилищните имоти във Виена все още са надценени. Графика: Bloomberg LP

Прогнозираната траектория ще намали цените на жилищата на коригирана с инфлацията база и ще помогне за намаляване на натиска върху пазара, за който се смята, че е с около 37% по-скъп от фундаменталната му стойност.

Икономистите са подготвили коментара в отговор на първия доклад на Bloomberg City Tracker, който показа, че офертните цени на жилищата във Виена са намалели с 12% на годишна база през май. Данните са от сайта immopreise.at. Това превърна австрийската столица в града с най-голям спад сред девет европейски града, включени в допитването.

Австрийската национална банка съобщи, че данните за първото тримесечие, които включват офертни цени и цени от реално сключени сделки, са показали стагнация на пазара. Жилищните имоти във Виена все още са стрували с 0,8% повече през периода януари-март, отколкото година по-рано. Националната банка не публикува месечна разбивка на данните.

Сред факторите, които смекчават риска, централните банкери посочват обемите на дълга и разходите за обслужване на заемите, които са приблизително наполовина спрямо средното ниво в ЕС при сравнение с доходите на домакинствата.