Как Германия се задави със собственото си фискално лекарство

Германия се задави със собственото си фискално лекарство и Южна Европа не може да бъде по-доволна.

За страните, които години наред бяха подложени на фискална инквизиция, няма по-сладка гледка от това да видят самата Германия, разпъната на олтара на пестеливостта, пише Politico.

Иронията е, че Германия сама се постави в тази позиция и няма представа как да намери изход.

Смайващото решение на конституционния съд на практика взриви ядрото на законодателния дневен ред на германското правителство и остави страната във всеобщ шок. За да заобиколи ограниченията за дефицита, които не предоставят на правителствата много възможности да харчат, коалицията на канцлера Олаф Шолц разчиташе на мрежа от „специални фондове“ извън основния бюджет. Шолц беше убеден, че правителството може да използва парите, без да наруши т.нар. дългова спирачка, заложена в конституцията на страната.

Съдът обаче не се съгласи. Решението повдига въпроси относно способността на правителството да получи достъп до общо 869 млрд. евро, които са извън федералния бюджет, в 29 специални фонда.

Решението на съда принуди правителството на Германия да замрази новите разходи и да отложи одобрението на бюджета за следващата година.

Няма лесен изход от ситуацията. Въпреки че Шолц обеща да излезе с нов план „много бързо“, малцина виждат решение без налагане на строги икономии. Очакванията в Бундестага са, че Шолц ще свие достатъчно разходите, за да се справи с дупката от 20 млрд. евро, която решението на съда отвори в бюджета за 2024 г.

Междувременно правителството му е на нокти. Докато министърът на икономиката – зеленият Роберт Хабек, казва, че икономическото бъдеще на Германия виси на косъм, министърът на финансите Кристиан Линднер предизвика паника и объркване, като обяви поредица от неясно дефинирани замразявания на разходите.

В четвъртък правителството беше принудено да отхвърли доклад, че специален фонд, създаден за укрепване на въоръжените сили на Германия след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, ще бъде засегнат от съкращенията.

На пресконференция с италианския премиер Джорджа Мелони късно в сряда Шолц изтърпя унижението на репортер, който попита госта си дали смята Германия за надежден партньор предвид бюджетната криза. Великодушната Мелони, чиято страна знае много неща за креативното счетоводство, удари едно рамо на Шолц, като отговори, че според нейния опит той е „много надежден“.

Съдиите от Конституционния съд на Германия посочват в решението си, че използването на сенчестите фондове от коалицията на Шолц се равнява на счетоводна ловкост - същият вид счетоводна алхимия, за която Берлин укори Гърция преди повече от десетилетие. Може би несъзнателно, но решението на съда повтори непоискания съвет на тогавашния канцлер Ангела Меркел към Атина по време на дълговата криза в Гърция: „Сега е моментът да си напишете домашното!“.

За страните от еврозоната с история на дългови проблеми – Гърция, Испания, Португалия и Италия, финансовият миш-маш на Германия вероятно е дежавю. От 2010 г. нататък те се оказаха в незавидното положение да се опитват да обясняват на тогавашния германски финансов министър Волфганг Шойбле как планират да се върнат на пътя на фискалната коректност. По настояване на Шойбле Гърция почти се отказа от еврото.

През последните месеци Германия отново пое ролята на фискалното ченге на Брюксел, където официални лица преговарят за правилника на еврозоната за държавните разходи, известен като Пакт за стабилност и растеж. Пактът, който датира от 1997 г., беше спрян след удара на пандемията, но трябва да влезе в сила отново през следващата година.

Много страни искат правилата да се разхлабят заради натиска върху бюджетите след множеството кризи в последните години. Берлин е отворен за реформи, но е скептичен относно предоставянето на твърде голяма свобода на действие на останалите страни от еврозоната.

Бюджетната бъркотия в Германия със сигурност няма да помогне на германците да настояват за своите аргументи.

Привлекателността на стратегията, която съдът счита за незаконна, е в това, че правителството смяташе, че може да харчи пари, които е отделило в специалните фондове, без да нарушава конституционната дългова спирачка на Германия, която ограничава федералния дефицит до 0,35 процента от БВП годишно, освен в извънредни ситуации.