Приемат ли инвеститорите несигурността около политиките на Тръмп?

Несигурността обикновено е враг на инвестициите. Тази година не чак толкова. Двойната несигурност заради митата и дали президентът на САЩ Доналд Тръмп ще спази гаранциите за сигурност на САЩ накара правителствата и компаниите да налеят пари в самозащита, което помогна на акциите.

Поне засега, пише The Wall Street Journal.

Най-големите промени са свързани с геополитиката. Съмненията относно ангажимента на Тръмп за защита на Европа накараха Европейската комисия (ЕК) да разреши допълнителни заеми за отбрана. Германия одобри 500 млрд. евро разходи за инфраструктура, в допълнение към увеличаването на военните разходи с повече от 1% от брутния вътрешен продукт (БВП).

Инвеститорите изразиха доволство, че Европа като цяло и Германия в частност наливат държавни пари в икономиката, а цените на акциите скочиха в очакване на големи печалби.

„Можем да погледнем назад и да кажем, че геополитическата несигурност беше това, от което Европа наистина се нуждаеше, за да се стегне“, коментира Винченцо Веда, главен инвестиционен директор в германската DWS.

Пазарите очакват големи ръстове в Европа, водени от акциите в отбранителния сектор. Индексът Stoxx за аерокосмическа и отбранителна индустрия отбеляза най-добрите си шест месеца досега, като скочи с 54% през първата половина на годината и 74% в доларово изражение.

Междувременно в САЩ въздействието на митата е притъпено или поне забавено, или и двете, тъй като компаниите се запасиха с внос преди налагането на допълнителните ставки. В резултат на това инфлацията е под контрол и близо до целта на Федералния резерв, като се оказа под прогнозите както през април, така и през май.

След първоначалния неприятен спад, когато бяха обявени най-големите мита, американските акции се възстановиха напълно, подпомогнати от забавеното въвеждане на повечето мита и няколкото обявени търговски сделки.

Въпросът за инвеститорите е дали ефектите от геополитическата несигурност и несигурността около митата върху икономиката предстои да се усетят, или са били силно надценени. Има три възможности, според медията.

Първата е несигурността отново да намалее. Пазарите смятат, че са измерили ефекта Тръмп. Акциите поскъпнаха отново, защото масираните разпродажби принудиха президента на САЩ да забави повечето мита. Той се отказа и от наказателните ставки за Китай заради критичните минерали.

Тази седмица изтича крайният срок, който Тръмп даде на страните да сключат сделка с Вашингтон или да се сблъскат с увеличени мита за техния износ за САЩ. Досега само Обединеното кралство и Виетнам са постигнали предварителни споразумения, като и двете страни остават застрашени от по-високи мита за различни продукти, вкл. фармацевтични, мед, дървен материал, самолети и камиони.

Малцина вярват, че Тръмп просто ще наложи осакатяващи мита, когато, както изглежда вероятно, сделките не бъдат сключени с всяка страна в рамките на посочения от него срок.

Пазарите, разбира се, може да грешат. Според ежедневния индекс на несигурност в търговската политика, съставен от академиците Скот Бейкър от Northwestern и Ник Блум и Стивън Дейвис от Станфорд на базата на анализ на медийни публикации, несигурността остава изключително висока.

Проявите на несигурността засягат най-силно долара. Инвеститорите и правителствата извън САЩ са значително по-малко заинтересовани от американските активи и когато акциите силно поевтиняха, и при възстановяването им, а доларът отбеляза най-лошото си първо полугодие след девалвацията на Никсън през 1973 г. (въпреки че е имал и по-лоши шестмесечни периоди по друго време на годината).

В доларово изражение вложенията в чуждестранни акции надминават американските с най-голяма стойност от първото шестмесечие на 1993 г. насам. Ако обаче ефектът от геополитическата несигурност е по-доброто вземане на решения и по-силният растеж в Европа, засиленото глобално търсене би трябвало да помогне и на американските компании.

Несигурността ще навреди с времето. Изправени пред политическа несигурност, главните изпълнителни директори обикновено се въздържат от вземане на критични решения, което потиска корпоративните инвестиции.

Мениджърите по покупките, които са на фронтовата линия на несигурността заради митата, анкетирани от Института за управление на доставките, изглежда са съгласни. В последното проучване един от тях определя ситуацията като „адска“.

Нетипичен коментар дава и ръководител от технологичния сектор: „Нестабилната търговска политика с периодично налагани и прекъсвани мита доведе до ценова несигурност за клиентите, които изглежда са готови да отложат големи капиталови покупки, докато стабилността се върне. Планирани са и допълнителни седмици престой в множество заводи, за да се справят с намалените поръчки“.

Аргументът, че митата означават по-високи цени и по-бавен растеж, се запазва. Лесно е да се разбере защо инвеститорите са се уморили да чакат лошите новини да се проявят в цените или печалбите.

Дори ако несигурността забави корпоративните решения, икономическото въздействие може да бъде замъглено от бума в разходите за центрове за данни за изкуствен интелект. Това би могло да компенсира забавянията или съкращенията на други дългосрочни инвестиционни проекти.

Мащабът на несигурността помага да се обясни рязкото разделение между бикове и мечки. Биковете гледат как се справя икономиката и казват, че всичко е наред: корпоративните инвестиции са високи благодарение на изкуствения интелект, разходите са все още прилични, печалбите са големи и растежът изглежда добре.

Мечките наблюдават ефектите от несигурността в проучванията на доверието и други „меки“ данни и се опасяват, че слабите потребителски и корпоративни настроения в крайна сметка ще се проявят в по-ниски разходи, печалби и растеж.

Ефектите от митата вероятно ще се проявят поне в известен инфлационен натиск и по-слаб растеж. Освен това Тръмп едва ли толкова лесно ще се откаже, когато се изправи пред митнически отпор. Освен това, в момент, в който американските пазари достигат нови върхове, е подходящ да се изтеглят някои пари от масата.