Чуждестранното търсене на американски държавни облигации е в застой

Чуждестранните инвеститори показват признаци, че търсят диверсификация и се отдалечават от американските държавни облигации, тъй като нивата на дълга се покачват, според глобалната търговска група на финансовата индустрия.

Нетните покупки на американски държавен дълг от чуждестранни инвеститори са стабилни тази година, докато японският и европейският държавен дълг са все по-търсени от чужденци, според доклад на Института за международни финанси, който представлява около 400 банки, застрахователи и мениджъри на активи.

„Последните пазарни развития сочат ранни признаци на диверсификация на портфолиото, особено при трансгранични инвестиции в държавни ценни книжа“, пише екип на Института, който включва Емре Тифтик и Хадиджа Махмуд. „Тези тенденции отчасти отразяват различаващите се траектории на дълга“, добавят икономистите, цитирани от Bloomberg.

Очаква се съотношението на дълга към брутния вътрешен продукт (БВП) на САЩ да продължи да нараства, докато съотношенията в Европа и Япония са на по-умерен път.

Глобалният апетит за европейски и японски дълг расте. Графика: Bloomberg

С подкрепата на вътрешното търсене пазарът на държавни облигации в САЩ избягва стреса от недостиг на ликвидност, казва се още в доклада.

Същевременно чуждестранното търсене на американски корпоративни облигации е особено силно тази година, въпреки скока на цените на петрола от края на февруари, когато САЩ и Израел атакуваха Иран.

„Напрежението в Близкия изток има ограничени последици извън енергийните пазари до момента“, пишат анализаторите. „След първоначалния удар глобалният апетит за риск се възстанови бързо и няма признаци на напрежение на пазара на дълг“, посочват още икономистите.

Развиващите се пазари емитират облигации с рекордни темпове, отчитат още от Института за международни финанси. Демократична република Конго например продаде глобални облигации за първи път през април. Боливия се очаква да пласира дългови книжа в следващите дни.

Еквадор разшири две емисии в сряда, като продаде облигации за още 1 млрд. долара, за да се възползва от по-високите цени на петрола. Страната е определила лихва за облигациите с падеж през 2034 г. и 2039 г., съответно, на ниво от 8,25% и 8,75%.

Еквадор – една от смятаните за серийно неплатежоспособни южноамерикански държави, се завърна на световните капиталови пазари през януари с продажба на облигации на стойност 4 млрд. долара. Кито преструктурира дълга си през 2020 г. и оттогава облигациите се представят по-добре от тези на други развиващи се пазари, тъй като страната износителка на петрол се възползва от глобалния шок в енергийните доставки.

Инвеститорите също така възнаграждават опитите на президента Даниел Нобоа да намали фискалния дефицит.

Държавният дълг е рекорден, съотношението спрямо БВП е относително стабилно. Графика: Bloomberg

С течение на времето конфликтът ще увеличи глобалния дълг на стойност близо 353 трлн. долара, тъй като по-високите цени на енергията и храните принуждават правителствата да вземат повече заеми и на по-висока цена, пишат анализаторите.

„Ако конфликтът в Близкия изток продължи, ценовият натиск ще се отрази на разходите по заемите и рисковете са реални“, добавят икономистите.