Пазарът на облигации изпраща предупреждение към златото за дълга

Цената на това да оставим пазара да реши

Има го изкушението да се третира покачването на доходността по американските облигации като референдум относно комуникацията на Уорш.

Критиката е разбираема. Федералният резерв влоши прогнозите си, управителят на централната банка на САЩ предостави ограничени подробности за реакционната ѝ функция, а търговците на облигации отговориха, като поискаха повече компенсации за несигурността. Уорш въпреки това възнамерява да запази по-строгия подход, въпреки негативната реакция на пазара.

Комуникацията е само ускорителят. Горивото са дълг, инфлация и предлагане.

Доходността по дългосрочните държавни облигации на САЩ отразява очакваните лихвени проценти, очакваната инфлация и допълнителната премия, която инвеститорите изискват, за да задържат дюрацията. Когато инвеститорите са уверени, че инфлацията ще бъде овладяна, фискалната политика е устойчива и централната банка ще осигури надеждна котва, тази премия може да остане ниска.

Когато тези предположения станат по-несигурни, правителството трябва да плаща повече.

Министерството на финансите на САЩ разполага със значителни количества краткосрочен дълг за рефинансиране, което означава, че повишените лихвени проценти създават проблем с рефинансирането, наред с ясно видимото покачване на доходността по дългосрочните облигации. Ройтерс отбеляза по-рано тази година, че двугодишните разходи по заемине се повишават до 4%, докато 30-годишният търг надхвърля 5% за първи път от 2007 г. насам.

Това не означава, че е дългова криза е неизбежна. САЩ запазват огромните си финансови предимства, включително най-дълбоките капиталови пазари в света и централната роля на долара в глобалните резерви и търговия.

Статутът на резервна валута обаче не прави разходите за лихви да изчезнат. Той просто предоставя повече пространство, преди ограничението да стане обвързващо.

Япония живя с това ограничение, като потиска доходността и разчита в голяма степен на вътрешно финансиране. Америка живя с това, като се възползва от глобалното търсене на държавни ценни книжа и долара. И двете системи работят изключително добре, когато лихвите са падали.

Нито една от тях не е правилно тествана срещу устойчива комбинация от висок дълг, повишена инфлация и наистина скъп капитал.

Парадоксът на доходността от златото

Оригиналното изследване зад тази дискусия правилно се връща многократно към пазара на облигации. Централното му твърдение е, че нарастващата доходност по суверенните облигации увеличава натиска върху обслужването на дълга и в увеличава вероятността от парична експанзия или разводняване на валутата.

Пътят от по-висока доходност към по-скъпо злато не е права линия. Златото не носи лихва. Когато номиналната и реалната доходност се повишат, алтернативната цена на държането му се увеличава. По-силният долар често добавя още един насрещен вятър. Инвеститорите с ливъридж намаляват експозицията, а систематичната общност следва сигнала на лихвените проценти.

Ето защо първият етап от разпродажбата на облигации може да бъде болезнен за кюлчетата.

Видяхме обаче обратния механизъм. Златото отбеляза най-голямото си дневно поскъпване от февруари, тъй като доходността по държавните облигации и доларът паднаха, а спот кюлчетата поскъпнаха с повече от 4% на 5 август.

Това е познатата търговия със злато: по-ниската доходност намалява разходите за държане на актив, който не генерира доход.

Златото има друга функция, която става по-важна, когато причината за движението на доходността се промени. Ако доходността се покачва, защото растежът се засилва, производителността се подобрява и инвеститорите очакват надеждно парично ограничаване, златото би трябвало да се затрудни.

Ако доходността се покачва, защото предлагането на дълг е голямо, несигурността около инфлацията е постоянна и инвеститорите стават все по-малко склонни да финансират правителствата при изкуствено ниски лихви, златото получава различно послание.

Доходността вече не е просто възвръщаемост, а компенсация за риска.

Това е парадоксът. По-високата доходност по облигациите може механично да навреди на златото, като същевременно укрепи фундаменталната му монетарна позиция.

(Продължава на следващата страница)