Централните банки - добрите ченгета или злодеите на облигационния пазар?

Предстои ли сблъсък между централните банки и правителствата, притиснати от недостиг на средства? Подобен сценарий изглежда напълно възможен на фона на задълбочаващото се напрежение на облигационните пазари, което отново поставя въпроса за политическата независимост на централните банки - и то далеч отвъд решенията им за лихвените проценти, пише колумнистът Майк Долан в анализ за Ройтерс.

Понастоящем централните банки демонстрират неохота да възстановяват притежаваните от тях количества държавни облигации, въпреки че тези покупки изиграха съществена роля за нарастването на публичните заеми през последното десетилетие. Оттук нататък това означава, че или ще трябва да се стигне до малко затягане на фискалната политика, или политическите ножове ще бъдат допълнително заострени.

Предстоящите през тази и следващата година многобройни избори в САЩ, Франция, Италия и Испания означават, че сериозните съкращения на публичните разходи едва ли ще бъдат част от политическия дневен ред. Ако напрежението на облигационните пазари продължи да се засилва, както наблюдаваме през последните седмици, политическият натиск върху централните банки да стабилизират ситуацията ще нарасне още повече.

Виждайки задаващия се проблем като автомобилна катастрофа, развиваща се на забавен каданс, централните банки се опитват да формулират по-нюансирана позиция.

От една страна, след пандемията от Covid-19 се утвърди консенсус в полза на по-нататъшното „нормализиране“ на раздутите им от облигации баланси. Това включва и ретроспективно отрицателно отношение към използването на натрупването на облигации като инструмент на паричната политика. От друга страна, централните банкери искат да запазят всички възможности отворени за временни мерки в случай на нарушения във функционирането на пазарите или на друг неочакван шок.

Миналата седмица ръководителят на Банката за международни разплащания (БМР) Пабло Ернандес де Кос изложи няколко принципа за използването на извънредни инструменти при влошаване на условията. За пример той посочи ограничената и краткотрайна подкрепа, която Английската централна банка (АЦБ) оказа на изпадналите под натиск британски държавни облигации по време на бюджетната криза през 2022 г.

„Основното предизвикателство е да се укрепи доверието на пазара, без в дългосрочен план икономиката да бъде стимулирана прекомерно“, заяви той по отношение на подобни извънредни инструменти. „Централните банки трябва да се опитат да разграничават по-ясно програмите за нормално функциониране на пазарите от тези за парично стимулиране.“

Проблемът при този междинен подход - намеса само при извънредни обстоятелства - е, че понякога пазарите на държавен дълг могат да бъдат подложени на силен натиск, дори когато няма остра криза.

Достатъчно е да погледнем настоящата глобална разпродажба на облигации. Пазарите не са непременно нефункциониращи, а въпреки очевидния енергиен удар от войната в Иран няма глобален шок от мащаба на Covid-19 или банковия срив от 2008 г., който да оправдава обявяването на тревога от най-висока степен. Въпреки това пазарите продължават да нанасят максимален удар върху разходите на правителствата за обслужване на дълга.

Ако тази тенденция се запази на фона на сравнително силна икономика, подхранвана от изкуствения интелект (AI) и инфлация над целевите равнища, паричните власти може да се окажат в изключително трудна ситуация. Ако централните банки се намесят, границите между „предпазните механизми“, паричната политика и пряката подкрепа за правителствата може да се размият. Така централните банкери отново рискуват да бъдат критикувани, че улесняват нарастването на държавния дълг.

Правителствата в развитите икономики обаче може да очакват именно такава намеса, ако доходността по държавните облигации продължи да се вдига. Растящите разходи за обслужване на дълга са факт в момент, когато застаряването на населението в повечето икономики от Г-7 вече оказва сериозен натиск върху пенсионните и здравните системи, а разходите за отбрана се очаква да нарастват стремглаво на фона на все по-напрегнатата геополитическа обстановка.

(Продължава на следващата страница)