Централните банки - добрите ченгета или злодеите на облигационния пазар?

В голяма част от финансовите среди вече се смята, че този експеримент в най-добрия случай може да е бил погрешен. Една от причините е, че той навлезе в сферата на квазифискалната политика, а друга - че породи различни пазарни изкривявания и въпроси за неравенството, тъй като на практика представляваше пряка подкрепа за по-заможните собственици на активи.

Новият председател на Федералния резерв и дългогодишен скептик по отношение на разширяването на баланса Кевин Уорш твърди, че целият 18-годишен период на количествени улеснения „граничи с фискална политика“. Той вече е възложил на една от работните групи за реформи в паричния орган да проучи начини за допълнително намаляване на активите в баланса.

От другата страна на Атлантика Английската централна банка продължава активно да продава британски държавни облигации, макар че според последните ѝ планове продажбите ще бъдат съсредоточени върху облигации с по-кратки матуритети.

Европейската централна банка (ЕЦБ) също продължава активно да свива баланса си, който надхвърля 40% от БВП на еврозоната. Това се случва дори когато на френския облигационен пазар се появяват отгласи от дълговата криза в еврозоната през 2011-2012 г.

Предстои и смяна на ръководството на ЕЦБ, но не изглежда водещите кандидати да имат желание за връщане към практиките след 2010 г. и към активната кризисна намеса на бившия председател Марио Драги.

Държавните облигации на САЩ са все по-нестабилни

Съществува и въпросът кой държи държавния дълг.

Намаляването на облигационните портфейли на централните банки от Г-7 съвпадна със спад на търсенето на дългосрочни държавни облигации от пенсионните фондове, тъй като схемите с предварително определени пенсионни плащания постепенно намаляват, а пенсионерите започват да теглят спестяванията си.

Освободеното пространство, което преди се заемаше от дългосрочни инвеститори, търсещи сигурност и стабилни купонни плащания, все повече се запълва от по-спекулативни участници с краткосрочен хоризонт, като хедж фондовете. Те са много по-чувствителни към големи ценови колебания, уязвими са към краткосрочни промени в лихвените проценти и са склонни да следват поведението на останалите участници при нестабилни пазарни условия.

Активността на хедж фондовете на пазарите на държавни облигации от години е във фокуса на регулаторите. Всички приветстват търсенето и ликвидността, които тези фондове осигуряват, но нараства тревогата за обратната страна на тази зависимост, ако инвеститорите, разчитащи на „бързи пари“, започнат да се изнервят.

Полагат се усилия за ограничаване на прекомерния ливъридж на пазарите на държавни облигации. Независимо от резултата обаче мащабът на дейността на хедж фондовете на тези пазари, а оттам и експозицията на банките и търговските дружества, които им осигуряват финансиране с ливъридж, създава по-нестабилна и нервна среда.

„Тези купувачи са по-склонни да продават облигации в отговор на по-високи краткосрочни лихвени проценти заради чувствителността на разходите им за финансиране и изискват по-висока премия за риска от допълнително покачване на доходността“, пише Джейсън Томас, стратег в Carlyle.

„В съчетание с увеличаването на общия обем на непогасения дълг този нов клас инвеститори направи облигационните пазари по-крехки и по-чувствителни към преоценката на краткосрочните лихвени проценти.“

Тази чувствителност помага да се обяснят неотдавнашните сътресения на пазара на американските държавни ценни книжа, които изглежда са били предизвикани до голяма степен от промяната в курса на Фед по отношение на краткосрочните лихви.

Джоузеф Абате, стратег по лихвените проценти в SMBC Nikko, се позовава на изследвания на Фед, които се опитват да измерят тази чувствителност. Икономистът на Фед Филип Монин изчислява, че търсенето от страна на хедж фондовете на стратегии за арбитраж между паричния пазар и фючърсите върху държавни облигации е нараснало четирикратно от 2020 г. насам и вече представлява 3,5% от общия обем на непогасените американски държавни ценни книжа.

Друго изследване на Фед, публикувано миналия месец от Даниел Белтран и Канлин Ли, установява, че чувствителността на пазара към новото предлагане на дълг се е удвоила през последното десетилетие. Всеки 1% ръст на новоемитирания дълг - приблизително 300 млрд. долара или повече - повишава доходността по петгодишните облигации с 8 базисни пункта.

Регулаторите, правителствата и централните банки следят внимателно ситуацията. Но евентуалното затягане на правилата може да има неблагоприятни последици в политически чувствителен момент.

На теория решението може да бъде намаляване на предлагането на държавен дълг. На практика обаче това е изключително малко вероятно да се случи. Така алтернативното решение отново се стоварва върху плещите на вече по-колебливите централни банки - може би сред протести и със силно нежелание.