Новите данни за инфлацията в еврозоната ще бъдат във фокуса на пазарите тази седмица

През поредната седмица, в която основен фокус за инвеститорите ще бъдат войната на САЩ и Иран и причиненият от нея енергиен шок, пазарите ще насочат внимание и към дългоочакваните окончателни данни за инфлацията в еврозоната през септември. Оценката на Евростат за ценовия натиск в региона ще подскаже дали може да се очаква ново повишение на лихвите от страна на Европейската централна банка (ЕЦБ) на заседанието ѝ по-късно този месец.

Ценови доклади се очакват също така от водещите европейски икономики, както и от САЩ, като новите данни за американската потребителска инфлация ще дадат насоки на инвеститорите за това дали предстоят още повишения на лихвите от Федералния резерв. На този фон сезонът на тримесечните отчети започва активно с финансовите резултати на водещите банки отвъд Океана.

Ето какво ще движи пазарите през следващата седмица.

Инфлацията в еврозоната

Официалните данни за ценовия натиск във валутния съюз ще бъдат оповестени в петък.

Според предварителния доклад годишната инфлация в еврозоната се е ускорила до 3,8% на фона на увеличените енергийни разходи заради войната на САЩ и Израел в Иран. За сравнение, през предходния месец ценовият натиск във валутния съюз от 21 държави възлезе на 3,2%.

Според данните от началото на октомври през миналия месец инфлацията в България е скочила до 5,6% годишна база и 0,1% на месечна база.

Що се отнася до основните компоненти на инфлацията в еврозоната, през септември най-висок годишен темп е отчетен при енергоносителите - 18,8% спрямо 14,3% през август. Следват услугите (3,2% спрямо 3% през август) храните, алкохолът и тютюневите изделия (1,4% в сравнение с 1,1% през предходния месец) и промишлените стоки (1,1% спрямо отчетените по-рано 1,2%).

Междувременно внимателно следеният базов показател, който изключва волатилните цени на храните и горивата и дава представа за основните инфлационни тенденции, се e повишил с 2,5% от предходните 2,4%, показаха предварителните данни.

Ускоряването на общата инфлация, която се отдалечава още повече от целта на ЕЦБ от 2%, е тревожен фактор и вероятно ще засили призивите за повишаване на лихвените проценти след двете увеличения през това лято. По-умереното ускорение на базисната инфлация обаче показва, че високите разходи за енергоносители все още не са довели до т.нар. вторични ефекти, които биха могли да предизвикат трудна за овладяване ценова инфлационна спирала.

Това би означавало, че ЕЦБ може да се придържа към своя „премерен“ подход към паричната политика - неопределено понятие, което пазарите тълкуват като постепенно и разредено във времето повишаване на лихвите, вероятно съобразено с тримесечните икономически прогнози.

Инвеститорите очакват до три допълнителни повишения на депозитната лихва на ЕЦБ, която в момента е на ниво от 2,5%, през следващата година. Вероятността за промяна още този месец обаче се оценява като пренебрежимо малка, а следващото увеличение не е напълно калкулирано в пазарните цени преди януари.

Тези очаквания обаче се променят бързо, а дори самите представители на ЕЦБ признават, че собствените им прогнози са твърде несигурни. Според по-твърдолинейните централни банкери енергийните разходи са прекалено високи от твърде дълго време и неизбежно ще започнат да предизвикват вторични ефекти. Според тях неотдавнашният рязък скок на цените на природния газ ще се пренесе върху базисните цени по-бързо, отколкото в миналото, повишавайки всичко - от разходите за електроенергия и отопление до разходите на бизнеса.

Други обаче посочват, че пазарът на труда е сравнително слаб, поради което работниците трудно биха могли да настояват за значително увеличение на заплатите. Освен това рязкото повишаване на разходите по дългосрочните заеми вероятно също ще ограничи ръста на цените.

В течение на седмицата ще бъдат публикувани и данните за инфлацията в Германия, Франция, Италия и Испания.

На този фон в четвъртък се очакват данните за индустриалното производство в еврозоната, а в петък – за търговския баланс на региона.

Сезонът на отчетите

Банковите ръководители определиха потребителите и компаниите като устойчиви през това лято. Тази седмица ще разберем дали все още смятат така, пише Investing.

Няколко големи банки трябва да публикуват финансовите си резултати за третото тримесечие през следващите дни. Сред тях са JPMorgan Chase, Bank of America, Citigroup, Wells Fargo, Morgan Stanley и Goldman Sachs.

През предходното тримесечие няколко компании за финансови услуги значително надхвърлиха очакванията на анализаторите. Но много наблюдатели на пазара вероятно ще следят не само финансовите показатели, но и коментарите на ръководители като Джейми Даймън, Дейвид Соломон и други.

През лятото банковите ръководители описваха икономиката на САЩ като стабилна, а инвеститорите и бизнеса - като устойчиви. Тези изказвания бяха направени на фона на засилен интерес към банковите акции. Обемите на търговия нарастваха, активността по сливанията и придобиванията беше висока, а перспективата за по-високи лихвени проценти изглеждаше благоприятна за нетния лихвен доход.

Високите лихвени проценти обикновено увеличават нетния лихвен доход - разликата между приходите, които банките получават от активите си, и лихвите, които изплащат по депозитите. Средата на високи лихви обикновено подкрепя банковите печалби, макар че може и да ограничи кредитирането. Този риск може да е една от причините банковите акции да поевтиняват през последните седмици.

Финансовият сектор в американския широк борсов индекс S&P 500 отбеляза най-големия спад сред всички сектори през последния месец, като загуби около 4%. За сравнение, преди началото на второто тримесечие секторът беше във възход и сред най-добре представящите се в бенчмарка.

Икономиката на САЩ

Сред акцентите по отношение на американската икономика тази седмица ще бъдат очакваните във вторник седмични данни на частната компания ADP за пазара на труда и ключовият доклад за продажбите на жилища в САЩ през септември.

В сряда вниманието ще бъде насочено към доклада за потребителските цени (CPI) в САЩ през септември. Инвеститорите ще очакват той да даде улики за това какви ще бъдат следващите движения по паричната политика от страна на американската централна банка.

Четвъртък ще предложи и данни за индекса на производствените цени (PPI) през миналия месец, както и за продажбите на дребно в страната. По традиция в този ден ще бъдат оповестени данните за новите молби за помощи при безработица в САЩ.

В петък се очакват докладите за индустриалното производство и започнатите ново строежи в САЩ през септември.

Събитията в Азиатско-Тихоокеанския регион

Що се отнася до Азиатско-Тихоокеанския регион, на фокус в понеделник е докладът за инфлацията в Индия през септември. Миналата седмица централната банка на страната повиши лихвените проценти за първи път от почти четири години. Тя сигнализира и за възможността паричната политика да бъде затегната отново.

Във вторник се очаква докладът за бизнес климата в Австралия през септември, а в сряда инвеститорите ще се запознаят с данните за потребителската и производствената инфлация в Китай.

В четвъртък австралийското правителство ще оповести информация за заетостта в страната през миналия месец, а в петък се очаква докладът за индекса на мениджърите по поръчките (PMI) за производството в Нова Зеландия през септември.