Unicredit проявява интерес към придобивания и в Германия

Възможното избиране на 45-годишната постфашистка лидерка Джорджия Мелони за министър-председател на Италия в неделя плаши мнозина в Европа. Но не и Андреа Орчел, ръководител на голямата миланска банка Unicredit. 

„Смятаме, че в Италия политическият риск се надценява“, казва той в интервю за Handelsblatt. По думите му обаче много хора не осъзнават, че "ако Италия падне, пада и Европа". Страната била твърде голяма и по-тясно свързана с Европа от всякога. Често се забравя също, че половината от държавния дълг на Рим е в ръцете на италиански граждани и институции, казва той. 

„Около 30 процента от облигациите се държат от ЕЦБ, а само 20 на сто са в чуждестранни ръце. Освен това италианските семейства са спестили много пари. В края на 2021 г. излишъкът от спестявания в сравнение с периода преди пандемията е около 150 млрд. евро. Това е 8% от БВП. Салдата на предприятията в банките също са с 35% по-високи, отколкото преди пандемията. Това са големи буфери“, казва Орчел.

Половината от публичния дълг на Рим е в ръцете на италианските граждани и институции - уверява банкерът. След това той хвали най-добрите резултати на мюнхенския филиал Hypovereinsbank от десет години насам и умело отбягва всякаква конкретика за сделка за Commerzbank във Франкфурт. 

„В настоящата ситуация никой не може да прави прогнози, но мога да ви кажа, че сме фокусирани върху изграждането на пазарния си дял в Германия", казва Орчел. Сливанията и придобиванията могат да бъдат „ускорител", добавя той. 

Unicredit е европейска банка, но все още генерира 40-45% от приходите си в Италия, обяснява Орчел. „Голямата ми цел е да продължим да диверсифицираме източниците си на приходи, за да се превърнем в напълно развита европейска банка". Ето защо дългогодишният инвестиционен банкер предпочита да укрепи бизнеса си извън Италия чрез придобивания.

Според източници от финансовите среди Орчел е обменил мнения с главния изпълнителен директор на Commerzbank Манфред Кноф в началото на годината, но след това е отложил плановете за придобиване заради войната в Украйна. Според Орчел разговорите за поглъщане на Commerzbank не са били много напреднали. „Не е имало по-близък обмен на мнения по този въпрос“, казва той. 

Запитан дали в бъдеще може да се стигне до сделка за придобиване в Германия, Орчел признава, че в настоящата ситуация никой не може да прави прогнози. „Но мога да ви кажа, че сме фокусирани върху разширяването на пазарния си дял в Германия. В момента се справяме добре в тази област чрез органичен растеж и бихме могли да продължим да го правим, но, както казах, сливанията и придобиванията могат да бъдат ускорител и да добавят стойност при подходящи условия. Значително увеличение на пазарния ни дял в Германия би било от полза за Unicredit като цяло“.

Той прави и равносметка на досегашния си престой начело на кредитора. 

„Когато бях назначен за главен изпълнителен директор, Unicredit се оценяваше на около 16,6 млрд. евро на фондовата борса. Това отговаря на около 30% от счетоводната ни стойност. Моята цел е да растем и устойчиво да печелим повече, отколкото е цената на собствения ни капитал във всички 13 държави, в които работим, и да се превърнем в една от най-печелившите и най-бързо развиващите се финансови институции във всяка държава. Ако успеем да направим това, впоследствие ще надминем и балансовата си стойност, като утроим пазарната си стойност. Постигнахме шест тримесечия на печеливш растеж, а последните шест месеца бяха най-добрите от десет години насам. Така че бих казал, че сме на прав път“, прави кратка равносметка Орчел.

Запитан дали Европа се е запътила към рецесия, банкерът пояснява, че „през следващата година ще видим корекция на растежа. Въпросът е колко силна ще бъде тя. Много ще зависи от това как ще се справим с войната в Украйна и с борбата с инфлацията. И двете имат значителни последици за икономическия растеж и за обществото като цяло. В момента ЕЦБ има трудна задача: в страни като Чехия (която не е част от еврозоната, бел. ред.) инфлацията е много по-висока и там са необходими много по-високи лихвени проценти. Същевременно в страните с по-слаби икономики трябва да внимаваме повишаването на лихвените проценти да не задуши растежа“, казва той.