Шведската централна банка сигнализира за още възможни повишения на лихвите

Членовете на Управителния съвет на Шведската централна банка (Riksbank) споделиха, че са готови да повишат още веднъж основната си лихва, след което планират да запазят паричната си политика рестриктивна за по-дълго време в битката с упорито високата инфлация, пише Bloomberg.

„Предполагам, че ще е необходимо допълнително затягане, за да можем да бъдем сравнително сигурни, че инфлацията ще продължи да се забавя до нашата цел от 2%“, казва гуверньорът Ерик Тедин в протокола от последната среща на централната банка за определяне на лихвите. „Не е задължително това да стане на следващата среща, допълнителното затягане може да се случи и по-късно“.

На срещата на 20 септември Управителният съвет на централната банка реши да повиши референтната си лихва до 4%, тъй като цените на услугите продължават да се вдигат бързо, а шведската валута се търгува на рекордно ниски нива спрямо еврото, което оскъпява вносните стоки.

Заместник-гуверньорът Анна Бреман също намеква за потенциална пауза преди по-нататъшно затягане, нещо, което според анализаторите на Swedbank Йеспер Хансон, Карл Нилсон и Глен Нилсен е „интересно, като се има предвид, че се очаква лихите да бъдат повишени за девети път (очаква се повишенията да бъдат общо 10 в този цикъл) с 25 базисни пункта“. Те прогнозират, че централните банкери ще увеличат основната си лихва с четвърт процентен пункт до 4,25% през ноември.

С решението си за лихвите Шведската централна банка се присъедини към колегите си в световен мащаб, като намекна, че въпреки че има вероятност разходите по заемите да не бъдат увеличени много повече, те най-вероятно ще останат на текущите си нива за продължителен период от време.

Другият заместник-гуверньор Пер Янсон казва, че би подкрепил по-агресивна политика, присъединявайки се към позицията на гуверньора, посочвайки „твърде високия“ инфлационен натиск като причина за това. Коментарите на колегите му Айно Бунге и Мартин Флоден показват, че те са по-склонни да отстъпят.

Слабостта на шведската крона също накара централната банка да се заеме хеджирането на своите валутни резерви, за да избегне загуби, в случай че валутата се засили. Въпреки че Riksbank заяви, че този ход няма никаква цел, свързана с паричната политика, някои анализатори го приеха като „скрита валутна интервенция“. След като миналата седмица банката започна да продава евро и щатски долари, кроната поскъпна значително.

Кроната продължава да е във фокуса на вниманието, като данните на Danske Bank A/S показват, че тя е била спомената 43 пъти в протоколите от срещата спрямо 44 пъти през юни. Същевременно валутата е с 3,5% по-силна спрямо прогнозата на Шведската централна банка за четвъртото тримесечие, „а това успокоява част от опасенията", добави икономистът на Danske Стефан Мелин.

„Последното съобщение от Европейската централна банка беше интерпретирано от пазара, че лихвите са били повишени приблизително до правилните нива и че целта сега е да останат там за по-дълъг период от време. По пое мнение от Riksbank все още не сме достигнали това ниво“, заяви гуверньорът на банката Ерик Тедин.

„Нашата стратегия за парична политика трябва да включва и възможните успехи по пътя към трайно ниска инфлация, в който случай може да се наложи допълнително затягане през тази и/или през следващата година. Прогнозата за риска все още е положителна, което означава, че рискът инфлацията да бъде по-висока от прогнозираната е по-голям от това тя да бъде по-ниска“, коментира заместик-гуверньорът Анна Бреман.