Риск от рецесия, а не внезапна инфлация виси над решенията на ЕЦБ

Няма много сигурни неща в живота, но второто понижение на основните лихви от Европейската централна банка (ЕЦБ) в четвъртък е едно от тях. Намалението на депозитната ѝ лихва с 25 базисни пункта до 3,5% е напълно очаквано от трейдърите, а множество членове на Управителния съвет на финансовата институция вече призоваха за това, пише Bloomberg. Какво обаче следва, ако войната с инфлацията е спечелена и сега централните банкери трябва да се борят с икономическия спад?

Инфлационни очаквания в еврозоната. Изображение: Bloomberg

Прави впечатление, че ЕЦБ ще намали лихвите два пъти преди Федералния резерв - въпрос, който със сигурност няма да остане неспоменат в четвъртък във Франкфурт. Но на централната банка ѝ предстои още много тежка работа, ако иска да избегне поредния мрачен спад в еврозоната.

Най-важният сигнал, който Управителният съвет би могъл да изпрати, е приблизително с колко очаква да намали лихвите през следващите месеци. Предсказуемостта на разходите за финансиране и планиране на инвестициите е Светият граал за корпорациите.

Цикъл на облекчаване на паричната политика на ЕЦБ. Изображение: Bloomberg

Посланието е това, което трябва да свърши тежката работа. Няма голям смисъл една централна банка да разхлабва паричната си политика, ако не бере плодове от повишаването на доверието и активността. Дано на централните банкери не е убягнало от вниманието, че цените на петрола спаднаха с 15% през лятото и са напът да се понижат още повече. Растат рисковете инфлацията да се забави под скъпоценната цел от 2% - дезинфлацията да стигне близо до дефлация би било икономическо постижение.

На този фон намаляването на тежестта както върху домакинствата, така и върху корпорациите и държавните разходи за заеми трябва да бъде основната тема на пресконференцията на председателя на ЕЦБ Кристин Лагард. Би било добре да се покаже известна увереност, но все пак вероятно е твърде много да се иска от ЕЦБ да измести акцента върху растежа и заетостта в икономиката, както направи Фед.

Основното производство в ЕС е в рецесия, но Италия и Испания също не са в добро състояние. Изображение: Bloomberg

Миналата седмица членът на Изпълнителния съвет Пиеро Чиполоне от Италия предупреди в интервю за Le Monde, че „съществува реален риск нашата позиция да стане твърде рестриктивна. Ние отчаяно се нуждаем от инвестиции и растеж в Европа. Всяко забавяне в тази област ни поставя в сериозно неизгодно положение“.

Пазарните очаквания са за поне още едно понижение на лихвите до края на годината, но при две оставащи срещи не е ясно дали на заседанието на 17 октомври ще бъде направена пауза. Консенсусът в Управителния съвет е за намаляване на лихвените проценти само с по четвърт пункт на тримесечна база и това няма да доведе до раздвижване на икономическите показатели. Това мнение бе изразено най-ясно от гуверньора на централната банка на Литва Гедиминас Симкус в интервю за Econostream в понеделник. Той не вижда големи шансове за намаление с 50 базисни пункта.

Освен това Симкус заяви, че „данните не отговарят“ на пазарните очаквания за 37% вероятност за още едно намаление през октомври - което той нарече „доста малко възможно“. Разбира се, едно изненадващо намаление с 50 базисни точки от страна на Фед на 18 септември би нарушило уютния консенсус в ЕЦБ.

Става все по-очевидно, че са необходими по-малко рестриктивни парични условия в еврозоната след мрачните данни за производството в Германия. Заплахата от затваряне на германските заводи на Volkswagen е само върхът на по-широк индустриален упадък.

Германските представители в ЕЦБ обикновено са сред най-предпазливите по отношение на облекчаването на инфлацията. В последните си коментари нито ръководителят на Германската централна банка Йоахим Нагел, нито членът на Изпълнителния съвет Изабел Шнабел коментираха лихвените проценти – знак на мълчаливо съгласие, че тази седмица ще бъде предприето понижение. Но те наистина би трябвало да са най-големите защитници на подобен ход: ръстът на заплатите спада най-бързо в Германия, намалявайки наполовина до 3,1% през второто тримесечие от 6,2% през първото. Ръстът на потребителските цени в страната се забави до 2%.

Голямата четворка на ЕС по отношение на инфлацията. Изображение: Bloomberg

Цените и заплатите в другите три най-големи икономики в еврозоната също бележат ясен низходящ тренд. Дезинфлацията в Италия се затвърди значимо на ниво от 1,3% през август, дори във възраждащата се Испания се наблюдава рязък спад до 2,4% от 2,9% през юли. Повече доказателства не са необходими.

ЕЦБ е достатъчно уверена, за да предприеме първите малки стъпки в намаляването на рестриктивната парична политика. Сега тя наистина трябва да започне да се грижи за интересите на цялата еврозона, като стане по-смела по отношение на това къде вижда естественото ниво на лихвените проценти, за да може икономиката да се изправи на колене. По-големият риск сега е рецесията, а не внезапната поява на неконтролируема инфлация.