Лихви, мита и нестабилност: пет въпроса очакват ЕЦБ преди следващото заседание

Европейската централна банка (ЕЦБ) ще заседава на 17 април, като вниманието ще бъде насочено към това какво означава търговският хаос, предизвикан от американския президент Доналд Тръмп, за мащаба на лихвените понижения в еврозоната, пише Ройтерс.

Миналата седмица държавният глава първо обяви глобални „реципрочни“ мита, включително ставка от 20% за Европейския съюз (ЕС), преди внезапно да наложи 90-дневна отсрочка. Всички това доведе до силна волатилност на финансовите пазари.

Полученото допълнително време за преговори едва ли е успокоило инвеститорите, нито пък перспективите пред икономиката са станали по-сигурни.

Ето пет ключови въпроса, които стоят пред базираната във Франкфурт финансова институция преди поредното ѝ заседание.

Ще намали ли ЕЦБ лихвите в четвъртък?

Най-вероятно да.

Трейдърите изцяло предвиждат намаление с 25 базисни пункта, с което депозитната лихва на ЕЦБ ще достигне 2,25%. Този ход не беше сигурен, преди да стане ясно, че „реципрочните“ мита на Тръмп наистина са напът.

Преди това централните банкери изглеждаха по-разединени по отношение на срещата през април, но впоследствие някои от тях предположиха, че новият кръг от мита е засилил аргументите в полза на такава стъпка.

Как ще се отразят новите мита на Тръмп върху растежа и инфлацията?

Трудно е да се каже предвид предстоящите преговори за намаляване на ставките. Но дори и с 90-дневната отсрочка, ЕС все още е засегнат от 10-процентнта базова ставка, без да се включват по-високите налози върху вноса на стомана, алуминий и автомобили, така че те със сигурност ще засегнат растежа.

Въздействието върху инфлацията е по-неясно и ще зависи от степента на ответните мерки срещу митата на Тръмп, а в по-дългосрочен план - от това колко фрагментирана ще бъде световната търговия.

Цената на петрола се понижи с 15% през този месец, еврото поскъпна с над 9% от началото на март, а Китай, най-големият вносител в ЕС, понася най-големия удар от митата, като всичко това сочи към по-нататъшна дезинфлация.

Щатският долар се срива, а държавните ценни книжа се разпродават, тъй като страховете от рецесия се задълбочават.

„Налице е повсеместна низходяща ревизия на прогнозата за растежа, а също така, тъй като еврото е толкова силно, което спомага за потискане на инфлацията, ЕЦБ може в краткосрочен план да се съсредоточи върху растежа“, заяви главният глобален стратег на Principal Asset Management Сима Шах.

Ще трябва ли ЕЦБ да ускори намаляването на лихвените проценти?

Пазарите със сигурност мислят така.

Трейдърите вече очакват паричният орган да намали лихвите още два пъти тази година след четвъртък. Но икономистите виждат по-скромни движения. Средната прогноза в анкета на Ройтерс е за още едно понижение, което ще доведе основния лихвен процент до 2% през втората половина на годината.

„Фундаменталният проблем, че сме изправени пред много голяма несигурност по отношение на това какъв тип икономическа политика можем да очакваме от САЩ, не е изчезнал“, казва Йенс Айзеншмит от Morgan Stanley, бивш икономист на ЕЦБ.

Ще помогне ли увеличаването на германските разходи?

Все още не.

Историческият ремонт на дълговите правила на Берлин за увеличаване на разходите за инфраструктура и отбрана се счита за промяна в европейската икономика, но ще е необходимо време, за да се прояви.

„Икономическото въздействие на германските фискални разходи е въпрос на 2026 г., а не на 2025 г.“, казва Саймън Уелс, главен европейски икономист на HSBC.

Доколко ЕЦБ е загрижена за финансовата стабилност?

Централните банкери все още не изглеждат разтревожени, но засилиха наблюдението си върху банките и пазарите.

Пазарните облигации на еврозоната също се колебаят, но са по-малко волатилни от американските държавни ценни книжа, а разликата в разходите по заемите между по-бедните държави членки и Германия, най-голямата европейска икономика, не се е увеличила до тревожни нива.

ЕЦБ обаче продължава да се опасява, че в периоди на пазарни сътресения финансовият стрес може да се разпространи от нефинансовите субекти към обикновените кредитори. Смята се, че хедж фондовете, които разсрочват някои залози, свързани с дългове, са изиграли роля за неотдавнашната волатилност.

„Очаквам представителите на ЕЦБ да кажат, че са готови да действат, ако волатилността на пазара е неоправдана от фундаменталните фактори“, посочва Грегоар Пескес, главен инвестиционен директор по фиксирана доходност в най-големия европейски мениджър на активи Amundi.

Ръководителят на ЕЦБ Кристин Лагард заяви в петък, че банката е готова да използва инструментите си за поддържане на финансовата стабилност и има стабилен опит в разработването на нови инструменти, когато това е необходимо.