ЕЦБ прецизира стратегията си за справяне с по-честите сътресения в икономиката

Европейската централна банка (ЕЦБ) променя начина, по който прилага паричната си политика, за да направлява икономиката. Тя ще преценява по-внимателно рисковете за инфлационните перспективи, както и инструментите, които използва за постигане на целта си от 2%, предава Bloomberg.

В понеделник ЕЦБ потвърди, че ще възприеме симетричен подход за поддържане на ценовия растеж на това равнище в средносрочен план, и съобщи, че ще използва „подходящо силен или настойчив политически отговор“ при големи и трайни отклонения в една от двете посоки.

Това е промяна в сравнение с констатациите на базираната във Франкфурт финансова институция отпреди четири години, когато финансистите се ангажираха да предприемат „особено решителни или постоянни“ действия, за да избегнат установяването на твърде ниска инфлация, когато основните лихви са „близо до долната граница“.

Промяната бе представена в момент, в който централните банкери се събират за годишната си среща в Синтра, Португалия, и  се случва в отговор на безпрецедентния скок на инфлацията през 2021 и 2022 г., който хвана ЕЦБ неподготвена и предизвика критики, че е закъсняла с повишаването на лихвените проценти.

Представителите на паричния орган започнаха своя преглед миналото лято, като целта им е да се подготвят за среда, която изглежда ще поднася по-чести и разрушителни икономически шокове поради фактори като деглобализацията, декарбонизацията и демографията.

В САЩ Федералният резерв също преоценява начина, по който определя и комуникира паричната си политика на фона на критиките, че рамката му за 2020 г. за „гъвкаво таргетиране на средната инфлация“ е допринесла за подценяване на тежестта на последвалия резкия ценови шок и за бавното повишаване на лихвените проценти. Преоценката тече, докато президентът на САЩ Доналд Тръмп редовно напомня с чести корекции в политиката си - особено по отношение на търговията - колко бързо могат да се променят перспективите.

Оценката на ЕЦБ стига до заключението, че структурните промени в световната икономика, като геополитическата и икономическата фрагментация и все по-широкото използване на изкуствен интелект (AI), правят инфлационната среда по-несигурна.

„Тази оценка беше ценна възможност да предизвикаме мисленето си, да проверим инструментариума на политиката си и да прецизираме стратегията си“, посочи в изявление председателят на ЕЦБ Кристин Лагард. „Тя ни предоставя още по-силна основа за провеждане на паричната политика и изпълнение на ангажимента ни за ценова стабилност в една все по-несигурна среда.“

Централните банкери решиха да запазят всички инструменти в своя набор, макар да се съгласиха, че ще извършат „цялостна оценка на пропорционалността“, преди да ги приложат. Те заявиха също, че винаги когато два алтернативни инструмента могат да постигнат сходни резултати, трябва да се отчитат последиците за баланса на ЕЦБ.

Централните банки в 20-те държави от еврозоната се сблъскаха с болезнени загуби в резултат на мащабните покупки на облигации, което доведе до призиви за преосмисляне на жизнеспособността на количествените улеснения (QE) като инструмент на политиката. Въпреки че прегледът показва, че в бъдеще QE може да бъде използвано отново, коментарите на ЕЦБ подсказват, че прилагането на този инструмент ще бъде по-ограничено.

ЕЦБ заяви, че следващата оценка на нейната стратегия вероятно ще бъде извършена през 2030 г. Предишната ѝ - първата от почти две десетилетия - беше формирана от доскорошния опит с много нисък растеж на потребителските цени и бързо беше подложена на изпитание с достигането на рекордно висока двуцифрена инфлация, последвана от пандемията от Covid-19 и началото на войната в Украйна.

ЕЦБ започна да повишава лихвените проценти през юли 2022 г., когато потребителските цени вече нарастваха с над 8%.