Българската икономика запазва стабилен растеж, фокусът се измества към устойчиви публични финанси

Българската икономика ще остане сред най-бързо развиващите се в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) въпреки очакваното постепенно забавяне на темпа на растеж през 2027 г. Това показва последният тримесечен макроикономически обзор на УниКредит Булбанк.

Според прогнозата на икономистите на банката БВП ще нарасне с 2,9% през 2026 г. и 2,5% през 2027 г. След няколко години, през които основен двигател на икономиката беше силното вътрешно потребление, страната постепенно навлиза в по-балансирана фаза на развитие. Очакванията са отслабващият ефект от средствата по европейските програми и по-умереният ръст на вътрешното търсене да ограничат инвестиционната активност и темпа на растеж през следващата година.

Въпреки това прогнозата остава положителна. Пазарът на труда се очаква да остане стабилен, безработицата – близо до исторически ниските си нива, а доходите да продължат да растат, макар и с по-умерен темп.

В анализа се посочва още, че инфлацията ще остане над дългосрочните си средни стойности през следващите две години, като основен фактор за това са по-високите цени на енергийните суровини. В същото време предприетите през последните месеци мерки за ограничаване на ценовите надценки при част от хранителните продукти вече дават резултат. Данните за май и юни показват осезаемо понижение на цените на храните, което е една от причините икономистите на банката да ревизират надолу прогнозата си за инфлацията спрямо предходния анализ.

Значителна част от доклада е посветена на перспективите пред публичните финанси след присъединяването на България към еврозоната. Според анализа предприетите с бюджета за 2026 г. мерки поставят началото на процес на фискална консолидация, като акцентът е върху ограничаването на разходите за персонал в публичния сектор и повишаването на ефективността на публичните разходи.

Според икономистите на УниКредит Булбанк през следващата година ще бъдат необходими и допълнителни мерки за ограничаване на бюджетния дефицит. Освен подобряване на събираемостта на приходите и мерки за изсветляване на икономиката, вероятно ще бъдат предложени промени при някои данъци с по-малък принос за бюджетните приходи, както и актуализация на данъчните оценки на имотите, които не са променяни на национално ниво от 2007г.

Докладът разглежда и потенциала на структурните реформи за подобряване на устойчивостта на публичните финанси. Сред тях са по-широкото използване на електронни инструменти за повишаване на данъчната събираемост, реформи в публичните разходи, по-ефективно управление на средствата в здравеопазването и внимателно прилагане на публично-частните партньорства при инфраструктурните проекти.

При реализиране на базовия сценарий УниКредит Булбанк очаква бюджетният дефицит постепенно да се доближи до референтното ниво от 3% от БВП през 2028 г., което би създало предпоставки процедурата по свръхдефицит срещу България да бъде прекратена през първата половина на 2029 г.