При слаб интерес България пласира двойно по-нисък от планираното дълг

Заради влошените пазарни условия става все по-трудно да се осигурят оставащите около 1,5 млрд. лв. държавен дълг до края на годината, които са нужни за покриване на падежите и бюджетния дефицит. На поредния аукцион в понеделник държавата преотвори емисия държавни ценни книжа (ДЦК) с оригинален матуритет от 10,5 години, деноминирана в лева, с падеж 27 юли 2026 г. Но на проведения аукцион са били пласирани ДЦК за 102,75 млн. лв. съвкупна номинална стойност, вместо търсените 200 млн. лева.

Според финансовото министерство среднопретеглената годишна доходност е в размер на 4,01%. 

Причината за не изцяло успешната операция е слабият инвеститорски интерес, като подадените поръчки са били за едва 156 млн. лв., което съответства на коефициент на покритие от 0,78. Очевидно финансовото министерство е решило да не удовлетвори част от поръчките и да постигне по-приемлива доходност, но въпреки това тя е сравнително висока - 4,01%, което е с 221 базисни точки над аналогичните германски федерални облигации.

„Резултатите от проведения аукцион отразяват силната волатилност на финансовите пазари в Европа и в световен мащаб, продължаващата ясно изразена тенденция за покачване на цената на дълговото финансиране и ограниченията пред неговото осигуряване“, поясняват от ведомството. 

Най-голямо количество ДЦК на аукциона са придобили банките - 90,27%, следвани от застрахователни дружества – 3,89%, пенсионни фондове – 2,92%, гаранционните фондове – 1,95% и други (0,97%).

Вероятно заради тези затруднения Министерството на финансите отменя публикувания в средата на септември емисионен календар, като „ще продължи балансираната си и гъвкава политика по управление на държавния дълг, имайки предвид пазарното състояние както на вътрешния, така и на международните капиталови пазари, съобразно необходимостта от дългово финансиране“. 

Скъпото държавно финансиране не е проблем само за България. Доходността по всички държавни облигации - от тези на САЩ до германските, започна да се повишава още от миналата година, но силното ускорение се случи през последните месеци заради обрата в лихвената политика на големите централни банки за агресивно повишаване на лихвите. Това, очаквано, се отразява и на разходите по дълговете. Допълнителен натиск оказват икономическата несигурност, войната в Украйна, а в случая с България - нестабилната политическа обстановка в страната и неяснотата за това дали новият парламент ще успее да излъчи кабинет.   

Таванът на дълга, предвиден с актуализацията на бюджета от лятото, е 10.3 млрд. лв.