Георги Ганев: Правителството не се справя със задачата да събира приходите

Задлъжнява ли България в контекста на световната икономическа криза, която за нашата страна е и политическа? В изтеклия доклад до Министерски съвет финансовият министър Росица Велкова предупреждава за рискове пред бюджета, ако не се извършат реформи в данъчното законодателство.   

„Финансовата политика не е разхлабена, служебното правителство не се справя със задачата да събира приходите, което едно правителство с нормална парламентарна подкрепа не би имало сериозни проблеми“, коментира д-р Георги Ганев от Катедра „Финанси и счетоводство“ в Стопанския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в коментар за Investor.bg.

Според него проблемите, за които говори финансовият министър, са заради несъбраните приходи, докато оправданията са, че всъщност много се увеличават разходите.

Компенсациите

Икономистът напомни, че програмата за компенсация на бизнеси за високата цена на електроенергията, която първоначално трябваше да приключи до края на 2022 г., с удължаването на бюджета парламентът гласува продължението ѝ и през тази година. По думите му това е „фрапираща агресия“, но извън нея „няма някакви фрапантни увеличения на разходите“ и дори социалните разходи са вкарани в предвидима рамка.

Георги Ганев уточни, че проблемите на Министерството на финансите идват от недосъбраните приходи в първите месеци на тази година, които са „по линия на политическа слабост“.

Той се надява, че няма да се възстановят стари схеми за избягване на плащания. „Всъщност само ДДС намалява, а няма причини това да се случва – намалените ставки на някои неща струват много по-малко, отколкото е намалението на приходите по ДДС“, посочи икономистът.

Д-р Ганев обясни, че това засяга и физическите лица, където много по-трудно може да се крие, и събираемостта върви с очакваните темпове, които са по-бързи при приходите, отколкото нарастването на разходите. „Проблемът е в приходната част“, повтори той.

Що се отнася до идеята да се дават помощи на всички, а не само на МСП и пострадалите от енергийната криза, икономистът е категоричен, че бюджетът е подкрепил много бизнеси, които „всъщност печелиха и от инфлацията, и от цената на електричеството“.

„Още на времето, когато се предлагаше тази мярка, трябваше да се прецени кой каква помощ получава, за да отиде тя само при онези, които наистина имат нужда. От друга страна, когато има големи печалби в държавния енергиен сектор, те трябва да отидат в общия бюджет и да се разпределят както реши Народното събрание“, смята икономистът.

Фискът

Д-р Ганев потвърди, че няма рискове за държавния бюджет и опасност държавата да задлъжнее, защото не са емитирани големи дългове, освен малък дълг през януари.

Той вижда като осъществима цел бюджетът с 3% дефицит, който се вписва и в Маастрихтските критерии. „При такъв дефицит няма как и дълг да излезе, защото обикновено икономика, която нараства с над 10% годишно, да се финансира дефицит от 3%, означава, че съотношението дълг към БВП трябва да спадне“, посочи икономистът и напомни, че това се отбелязва в стратегическите документи.

Авторитетът БНБ

Що се отнася до коментара на Росица Велкова за промяна на валутния курс и за заем от МВФ, Георги Ганев съветва да се има предвид реакцията на БНБ. „Централната банка реагира винаги много премерено, с много внимателно обмислени думи по отношение на доклада. Притеснението ми от доклада е да се откажем от стратегия, която сме следвали 25 години, да изпаднем в ситуация с промяна във валутния курс. После да се извиняват колкото си искат, че не са ги разбрали, думите са там и това не е положително развитие“, отбеляза той.

Затова икономистът съветва да се реализират реформите в ситуация на охлаждане на икономиката. „Българската икономика се охлажда вече две тримесечия, откакто започна сериозното затягане на паричната политика по света и има последствия от влошаване на международните финанси“, каза той и поясни, че последствията зависят от това колко бързо ще продължи да пада инфлацията.  

Георги Ганев пресметна, че няма риск от гледна точка на външни приходи, номиналният брутен вътрешен продукт не расте със сериозни темпове и това не би трябвало да застраши поне до средата на годината приходите на държавата, а „оттам нататък те вече може да се планират“.

Реформите

Икономистът настоява да се направят обаче реформи в разходната част на бюджета  – „не от всички за всички, а от данъкоплатците, които с много сериозен труд изкарват доходите и плащат данъци върху тях, към нуждаещите се български граждани, но не само защото попадат в някаква категория“.

Доколко промените в данъчните закони и изборът на плосък данък могат да повлияят положително на фиска, д-р Ганев е сигурен, че няма как да се събират повече приходи, ако данъкът стане прогресивен.

„Дори подозирам по-сериозна опасност приходите да спаднат, що се отнася до други намалени ставки. Ще припомня, че първият, който направи компромис по данъчната ставка, беше управлението на ГЕРБ и "Обединени патриоти" през 2020 година и тогава много икономисти заговориха, че се отвори „Кутията на Пандора“ – всеки отвсякъде започна да иска специални ставки за себе си, за да се постави в привилегировано положение спрямо останалите. Моята философия винаги е била, че трябва да се търси политически консенсус, ставката да е единна, но всяка възможност ставката да е под 20%, разбира се, трябва да се преследва“, заключи макроикономистът.