Докладът на Министерство на финансите повдига много сериозни проблеми за бюджета на държавата и фискалната устойчивост. Тази позиция изрази пред БНТ Никола Филипов, финансист от Съвета по икономически и публични политики към УНСС.
„Проблемите пред държавата не са малки", каза той и посочи, че в Министерството на финансите са притеснени, че публичните финанси са застрашени от увеличените разходи и 7% бюджетен дефицит. – "Предстоят ни много тежки времена, проблемите трябва да се решават от политиците, а те са непопулярни и са свързани с орязване на разходи.“
Филипов предупреди, че има проблем с приходните мерки и вероятност за увеличаване на сивия сектор. „Абсурдно е да имаме спад на събираемостта", смята финансистът. "За нашата икономика е важно да не се вдигат данъци и да се придържаме към плоския данък.“
По думите му няма ефективни мерки за намаляване на инфлацията.
Доц. Григор Сарийски от Института за икономически изследвания към БАН зададе въпрос "докога държавните финанси ще се управляват като конспиративна структура". Той потвърди, че едва вчера Министерският съвет е публикувал параметрите на бюджета, но те още не фигурират на страницата на финансовото ведомство.
Той е изненадан от споменаването на МВФ в доклада на финансовото министерство, защото счита помощта от Фонда за „бастун за закъсали икономики“. Икономистът е категоричен, че е огромен дисонанс Министерство на финансите да лобира да вкара страната в еврозоната и едновременно с това да споменава МВФ.
Филипов също потвърди, че споменаването на Фонда би попречило на България да излезе на международните пазари. Според него целта на доклада е да покаже, че при липса на тежки структурни реформи в разходната част на бюджета държавата ще стигне до свръхзадлъжнялост и свръхдефицит, които ще забавят парите по Плана за възстановяване и устойчивост.
Сарийски напомни, че при актуализацията на бюджета за 2022 г. с пари от плана бяха финансирани авансово социални мерки. Според него проблем за МФ е откъде сега ще намери пари за осъществяване на проектите по плана и потвърди, че такъв коментар в доклада няма.
Той риторично попита как е изчислена задлъжнялостта на държавата и кое налага увеличаване на разходите. „Не разбирам логиката на МФ. Не може да се прави поголовно намаляване на ДДС", категоричен е Сарийски за проведените фискални мерки. Той посочи, че събираемостта на ДДС върху сделки със стоки и услуги намалява с 3% и е убеден, че МФ не си събира средствата, които като допълнителни приходи са изчислени на 6 млрд. лева. Доц. Сарийски съветва едва след като се подобри събираемостта, да се въвежда дискреция по мерките.
По думите му няма законова рамка за работа със свръхпечалба. Икономистът подчерта, че облагането на свръхпечалбите е контрапродуктивно, липсва и законова рамка.
"Няма драма с връщане на прогресивното облагане, но не е сега моментът", е мнението на Григор Сарийски. Той смята, че България не е готова за еврозоната и посочи като причина за това липсата на бюджет втора поредна година.
Никола Филипов вижда като реалистична цел влизането на България в еврозоната през 2026 г.


Вицове на деня - ноември 2026
Времето във Варна на 14 ноември
Тръмп ще се срещне с Путин и Си Дзинпин
Георги Лазаров с дебют за националния отбор
Честваме паметта на свети апостол Филип и на свети Григорий Палама
Бастиян: Не сме се отказали от разходите за AI
Delta: Цените са високи не само заради горивото
От върха на AI индустрията до пълен срив: Последните дни на Хуанг в Nvidia
Украински ракетен стартъп ще търси 300 млн. чрез IPO във Франкфурт
Путин поставя Европа пред нов тест за единство заради преговорите с Украйна
Larte Design преобрази новата седмица на BMW
Audi обеща ексклузивни модели за своите VIP клиенти
Volkswagen показа най-мощния T-Roc
Производството на Mini спря заради войната в Украйна
ZF направи електромотор с 30 000 об/мин и 3500 Нм
СпейсЕкс не успя да улови ускорителя на ракетата си по време на изпитателен полет
Камион удари два буса на път Е-79 край Монтана, един човек е загинал
Температурите падат чувствително, ще е облачно и ще вали днес
След няколкочасово спиране: САЩ отвориха отново въздушното си пространство
Защо България бе най-силно засегната от Чернобил?