Георги Ганев: Вето върху бюджета би затруднило общините

Ако президентът наложи вето върху бюджета, това ще затрудни най-вече общините, защото никоя община не може да приеме своя бюджет преди държавния. Това каза пред NOVA Георги Ганев, депутат от ПП-ДБ и член на парламентарната комисия по бюджет и финанси. По думите му този ход на държавния глава би бил безпрецедентен, защото Конституцията не предвижда президентът да има право на мнение за бюджета на държавата, освен ако не ѝ противоречи. Ако това обаче се случи, вероятно възможно най-бързо ще се свика извънредно заседание на парламента, за да се преодолее ветото.

Според Ганев част от смислените и конструктивни критики към бюджета, изказани по време на бюджетната комисия в парламента, са свързани с необходимостта от реформи. Сред тях са както съкращения, така и реформа в скалата на заплащане в публичния сектор.

„Тя ще включва и намаляване на броя служители, но и изчистване на абсолютно несъстоятелни и неудържими различия в заплащането. Да речем, редови служители получават много повече от висши ръководители, или пък получават изключително малко в сравнение с други свои колеги, или едни и същи длъжности за едно и също нещо получават много различни заплащания. Това е една реформа, но има и много други”, каза Ганев.

„С 10% през последните 15-ина години е намалял броят на държавните служители, този процес би трябвало да продължава доколкото и населението намалява”, допълни той.

По отношение на планираните в бюджета приходи, Георги Ганев отбеляза, че няма проблем с по-реалистичното им планиране. Той отбеляза, че досега винаги това е било крайно песимистично: „От ветрилото на възможните приходи, които можем да очакваме, винаги се залага на най-ниския. Аз нямам проблем да се придвижи залагането по към средата“, каза депутатът.

Той определи дискусиите в парламентарната комисия по бюджет като сблъсък на визии.

„Едната страна – Министерството на финансите, представи визия, според която така предложеният бюджет по-скоро ще подпомогне българите да станат по-производителни и оттам да получават по-големи доходи. От друга страна е визията, която най-убедително представи Красимир Вълчев, че има опасност това да е илюзорно богатство тип гръцкото преди тяхната бюджетна криза от преди 12 години. Аз намирам това за легитимен сблъсък. Разбира се, казаното от управителя на БНБ и от Фискалния резерв също не трябва да се забравя. Да се говори като господин Тошко Йорданов, че при 3-процентни дефицити нещо ще се случи финансово и ще изпаднем в криза тип 1996-97, не мога да приема, защото 3% не е 13-15-18% дефицит”, коментира Ганев.

Според него може да имаме и 0% дефицит, но тези, които го предлагат в бюджетната комисия, не казват откъде да бъде съкратено.

Ганев заяви още, че едно от важните неща, които може да направи държавата, е по-добро и качествено изграждане на инфраструктура. „Да речем пътищата – една от реформите, които няма да видите в бюджета, е това, че през последните месеци при държавни поръчки по линия на поддръжка, основни и текущи ремонти на пътища и изграждането на нови, вече се явят по 7-8-10 кандидати, за разлика от едни стари практики – от един, максимум двама. Това за мен е изключително важна реформа, голяма промяна, само че в парите няма да я видите”, каза Ганев.

Той коментира и вноската за пренос на газ. „Не се предвиждат в бюджета като приход. Съгласен съм с тези, които казаха да се извади. По-добре е да плануваш нула, пък каквото дойде ще е добре дошло”, каза Ганев. Той посочи, че Министерството на финансите и НАП търсят начин да подсигурят средствата от таксите, но едва ли ще бъдат събрани всички. Той посочи, че ако се преизпълнят приходите в бюджета, ще призове това да бъде насочено към намаляване на дефицита.

Депутатът обърна внимание на критиките на бизнеса за това, че с мерките за изсветляване на икономиката са натоварени с по-големи административни тежести коректните досега данъкоплатци.  

Темата беше коментирана и от депутата от ПП-ДБ Искрен Арабаджиев пред БНТ.

„Нашата политика е да събираме данъците, без да ги вдигаме. Ние сме държавата с най-голям процент сива икономика и всички промени в данъчните закони, които искаме да направим, са баланс между това да не натоварим прекалено бизнеса, но да вземем мерки, така че той да се изсветли“, каза той.

Относно структурата на бюджета, Арабаджиев коментира: „Искаме да направим следното – местните приходи, които събираме от данъци и такси, да ги инвестираме в местната икономика и да повишим доходите на хората, а с европейските средства да увеличаваме инвестициите в инфраструктура, в капитал, в машини".

Той коментира и критиките за тегленето на нов държавен дълг, като даде пример със западни държави, които взимат кредити, за да ги инвестират в инфраструктура и капитал, а след това използват печалбите, за да си върнат заема.

Искрен Арабаджиев определи като лъжа твърдението, че ръстът на пенсиите се финансира чрез емитирането на държавен дълг.

„Всички социални плащания са в рамките на собствените приходи на държавата и дори имаме още 4 млрд. лв. допълнително. Теглим само 6 млрд. лв., за да инвестираме в капиталовите проекти, които за пръв път от 15 години са публикувани и включени в проекта за държавния бюджет“, каза той.