Григор Сарийски: Без да се пипат данъци, няма как да се запълни бюджетният дефицит

Без да се пипат данъци, няма как да се запълни дупката в бюджета. Няма как да се влезе в 3% дефицит, без да се наложат непопулярни мерки". Това каза пред БНР доц. Григор Сарийски от Института за икономически изследвания при БАН за корекциите в новия Бюджет 2025, който трябва да се изготви до 14 февруари.

Той е на мнение, че при вдигане на данъците партиите в коалицията „тотално ще си отрежат всякакви пътища за политическо бъдеще“. „Хората имат дълга памет – всеки ще запомни, ако са му увеличени данъците или ако му е забавено увеличението на заплатата или на пенсията“, коментира Сарийски и отбеляза, че вече три години неразумно се увеличават бюджетните разходи и това се дължи на предизборната обстановка у нас.

Сооред него, за да се повишат доходите на българите, така че да се получи органичен растеж, такъв трябва да има в икономиката – повече продукти с висока добавена стойност и централизиране на производствата.

Той обясни, че увеличението на бюджетните разходи се получава неорганично и „това е сметката, за която говори финансовият министър Теменужка Петкова – гражданите трябва да платят сметката за неразумните харчове три години назад в управлението“.

Според него не е реалистично още през февруари страната ни да поиска конвергентен доклад за влизане в еврозоната. „Данните на Министерството на финансите към края на ноември миналата година показват, че разходите в хазната се увеличават с над 16%, приходите – с 8%. Не можете да имате изпреварващо увеличение на разходите и стабилни финанси. Единият от критериите за влизане в еврозоната е фискална устойчивост, каквато категорично нямаме“, подчерта икономистът. Той добави, че разходите за лихви нарастват с около една четвърт, неданъчните приходи намаляват с една втора.

По думите му тези тенденции показват, че „устойчивостта на финансите, меко казано, ерозира“. „Да вкараш такава страна в еврозоната, означава, че тя ще последва гръцкия сценарий. Никой не иска това“, предупреди Сарийски.

В подкрепа на думите си той посочи изказването на Валдис Домбровскис, еврокомисар по икономика и производителност на Европейския съюз, който след срещата с финансовия министър Теменужка Петкова, заяви, че това е добър първи разговор, както и че ще продължи подкрепата за България. Икономистът обърна внимание, че „сдържаният му тон не е за страна, близо до покриването на критерии за еврозоната“.

Сарийски цитира и управителя на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард, че Европа e изправена пред екзистенциална криза. „Приемането на нови членове в еврозоната ще е последната ѝ грижа. Виждаме тенденция на забавяне на т.нар. локомотиви на еврозоната – Германия вече две поредни години отчита спад на БВП“, даде пример той.

Икономистът посочи, че се наблюдава все по-малката охота на финансовите пазари да предоставят заеми. Той напомни, че Доналд Тръмп призовава за увеличение на военните разходи до 5% от БВП. „Това означава още тежести върху бюджетите и доста облачни времена за европейската икономика – прогнозата е облачна с изгледи за катастрофа“, смята Сарийски.

На въпрос защо цените у нас са по-високи в сравнение с други европейски държави, при положение че още не сме еврозоната, икономистът обясни, че причините са няколко. „Има една конюнктура за ръст на цените на суровините“, отбеляза той. По думите му, когато има увеличение на цените на суровините, това се пренася след това едно към едно върху крайния продукт. Когато обаче има обратната тенденция, защото пазарите винаги се движат с корекция, търговците „забравят“ да направят корекция на цената на крайния продукт.

„На второ място, при нас има много голям дял на трудоемките производства. Цената на труда се увеличи интензивно през последните години. При този интензивен ръст на номиналните заплати няма как това да не се пренеси върху готовата продукция и в ръст на цените ѝ“, категоричен е икономистът.

На трето място той отчете, че увеличение на заплатите означава, че хората са способни да купуват на все по-високи цени, и съответно търговците много бързо ги догонват. „Търговците много бързо наваксват с тенденциите, които се получават при доходите на потребителите и затова в реално изражение не можем да кажем, че потребителят е забогатял, въпреки статистиката за обратното“, смята Григор Сарийски.