Дигиталното евро ще направи Европа най-значимия играч във финансовите технологии

„Дигиталното евро е проектът, който ще направи Европа може би най-значимия играч в областта на финансовите технологии. Една от причините е, че няма да бъде създаден дигитален долар, тъй като американските законотворци залагат на стейбълкойните“. Това заяви Бисер Манолов - председател на борда на директорите на RYVYL(EU), в рамките на форума Banking Today 2025, организиран от Investor.bg.

Той уточни, че е ключово да се прави разлика между дигиталното евро на едро и дигиталното евро на дребно.

Какво ще промени дигиталното евро?

„Когато говорим за дигиталното евро на едро, ние говорим единствено и само за отношенията между централните и търговските банки. Именно това ще донесе голямата промяна в глобалната система. Европейските надзорни органи отдавна мечтаят, когато говорим за сетълмент, той да бъде незабавен. Инфраструктурата на Стария континент обаче не беше подходяща за тази цел“, посочи експертът.

По думите му, чрез въвеждането на дигиталното евро на едро, такъв тип незабавна доставка ще бъде възможна.

„Това ще бъде система, която много ще ускори процесите на доставка на финансови активи“, изтъкна Манолов.

Бисер Манолов. Снимка: Investor Media Group

„Дигиталното евро на дребно касае всеки един от нас. Отново става дума за уникален проект, тъй като новата цел е да бъде алтернатива на кеша, но кеша, който ще бъде във вашия смартфон. Дигиталното евро на дребно също така ще измести монопола, който имат двата най-големи картови играча в света – Visa и Mastercard, в Европа. Тоест, дигиталното евро е първо кеш в дигитален формат и второ – дебитна карта“, обясни той.

Експертът уточни, че европейските надзорни органи нямат намерение да заличават парите в брой като такива и всеки ще има алтернатива, както и че Европейската централна банка (ЕЦБ) не цели контрол върху личните средства. Тя също така няма да има възможността да идентифицира ползвателя на дигиталната валута, вследствие на което този вид евро ще има максимален лимит на използване – 3000 евро.

Той посочи, че разплащанията ще могат да се случват дори без интернет връзка. Поради това при ситуации без електричество, като безпрецедентното прекъсване на електрозахранването засегна голяма част от Испания и Португалия в края на април, не би имало проблеми в това отношение.

Манолов допълни, че не е необходимо Старият континент да изолира Mastercard, Visa и PayPal от системата, а напротив - целта е всеки да ползва това, от което разбира и което му предоставя нужния комфорт.

„Алтернативата и конкуренцията са най-хубавите неща“, допълни той.

Мартин Богданов - председател на Съвета на директорите на Paysera Bulgaria, допълни, че Европа иска да наложи местни платежни методи, но другите няма как да бъдат административни или регулаторно изместени.

„Visa и Mastercard не спят и конкуренцията ще победи“, добави той.

На въпрос става ли дигиталното евро по-спешно за налагане предвид турбулентната политика на САЩ, Бисер Манолов отговори така:

„Да, спешно е. През последните 30-40 дни почувствахме жега по отношение на нашата зависимост в отбранителната мощ, а също и във финансовата сфера. Категорично трябва да запазим партньорските си отношения с Вашингтон, но трябва да мислим и за нашата собствена система, особено по отношение на сигурността“.

„Чисто технологично, Европа много ще израсне във финансово отношение. Основният анонс за дигиталното евро в детайли ще бъде направен през октомври – това ще бъде много интересен месец“, добави председателят на борда на директорите на RYVYL(EU).

По думите му таксите за трансакциите с дигитално евро ще бъдат „изключително минимални“.

Манолов подчерта още, че основната полза за търговците ще бъде, че те няма да трябва да чакат парите от трансакциите на потребителите да стигнат до тях – този проект ще гарантира незабавно постъпление по сметките им.

Дигиталните разплащания

На този фон дигиталните разплащания набират популярност в България, макар да си личи известно изоставане от по-широките тенденции. Около това мнение се обединиха Кирил Сургов - главен оперативен директор на Easy Payment Services (EPS), част от MFG, и Мартин Богданов.

По думите на Богданов 60% от онлайн покупките и разплащанията у нас се извършват с наложен платеж, дори на място да се плати с банкова карта. Той посочи, че българинът е консервативен, бил е мамен в миналото и изпитва известно недоверие към този тип технологии и поради това страната ни изостава от тях и определено трябва да се наваксва. От друга страна, за забавянето на дигитализацията в България, включително от страна на частните субекти, не са виновни регулаторите, а най-вече това, че през последните години у нас беше трудно задържането на стабилно правителство, поради което тя беше в режим на постоянни предсрочни избори. Ето защо нужните промени по съответните закони не са приети.

Мартин Богданов. Снимка: Investor Media Group

„Друга причина е, че финтех общността се опитва да наложи добри практики и търси диалог с регулаторите, но невинаги са посрещнати с топло отношение. Това обаче е основен способ за подпомагане на дигитализацията“, изтъкна Богданов.

Той заяви, че очаква дигиталното евро да засили интереса към дигиталните плащания в бъдеще.

„Кривата при дигиталните разплащания в България е възходяща и те се увеличават. При някои продукти тя достига двуцифрени резултати – 20% изцяло дигитализирани плащания, така че вървим в правилната посока“, допълни Кирил Сургов.

Той каза още, че страната ни е конкурентоспособна в този сектор, тъй като Easy Payment Services (EPS), например, вече има редица клиенти на чужди пазари и може да оперира в цяла Европа.

„Не можем да се конкурираме с най-големите играчи, но има пазар и можем да предложим гъвкавост, които на друго място потенциалните партньори не могат да срещнат. Имаме интерес и реализирани проекти в САЩ, но на групово ниво с местни колеги и партньори, тъй като нашата компания няма лиценз за опериране извън ЕС“, добави Сургов.

Кирил Сургов. Снимка: Investor Media Group

Електронната идентификация

В рамките на форума бе засегната и темата за електронната идентификация и това доколко навлязла е тя на български пазар. Таня Явашева, управител на „Инфонотари“, изтъкна, че електронната идентификация е новата форма на осигуряване на човешката идентичност, но в новата среда и реалността, в която живеем. По думите ѝ 2026 г. ще бъде година на промени и усъвършенстване на начина на предоставяне на електронни услуги за европейските граждани.

„България е много напред в това отношение. Но у нас през годините при развиването на технологиите част от компаниите заложиха на собствени решения, а от догодина те ще трябва да се насочат към единен, гарантиран от ЕС начин за предоставяне на такъв тип услуги“, уточни тя.

Според нея притеснения сред гражданите винаги ще има, когато става дума за самоличност и лични данни. Ето защо е важно да бъдат внедрени единни и утвърдени инструменти, които да вдъхват повече увереност у потребителите.

Таня Явашева. Снимка: Investor Media Group

„Потвърдената технология за дигитално удостоверяване на данни осигурява на гражданите контрол над личната им информация. Потребителите ще могат осъзнато да решават какви данни и пред кого да споделят“, посочи Явашева.

„Важно е да се избере единно решение, което да бъде утвърдено, за да са спокойни гражданите, че няма да има злоупотреба с данните им. Ключовата дума е: контрол в ръцете на потребителя. Той трябва да избира средството за идентификация, което е най-сигурно и удобно за него“, каза още експертът.

Според Таня Явашева всички банки и финтех компании ползват електронната идентификация при необходимост от опознаване на клиента при първоначално предоставяне на услуга. Електронната идентификация навлиза активно и в други сфери, като застраховането и други, смята още тя.

Генерални партньори на Banking Today 2025 са iBank и Пощенска банка.

Основни партньори на Banking Today 2025 са Българска банка за развитие, MFG, Българо-американска кредитна банка и ЮГ Маркет ЕАД.

Партньори на събитието са: Пейсера България, Фонд на фондовете, Рувен Транс, Столето и Нова Транслейт.

Събитието се провежда с подкрепата на Devin, Ведра Кафе, DiKa и Ловико.

Институционални партньори на събитието са Асоциация на банките в България, Българска Финтех Асоциация, BESCO, Асоциация на индустриалния капитал в България, Българска асоциация за рисково и дялово инвестиране, Sofia TechPark, Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), Български форум на бизнес лидерите (БФБЛ) и Endeavor.

Медийни партньори на Banking Today 2025 са Bloomberg TV Bulgaria, Dnes.bg, Money.bg, See News и See Next, Dir.bg, The Recursive, сп. BusinessGlobal и Банкеръ.