Защо 4-дневната работна седмица е по-добра за живота и кариерата

Когато служителите могат да намалят традиционната 5-дневна работна седмица с 4-дневна, те пренасочват свободното си време към изненадващо (или не толкова) занимание – сън.

Служителите, които преминават към 32-часова работна седмица прекарват 7,58 часа на вечер в сън, което е с почти час повече, отколкото при 40-часова седмица. Това твърди социологът и икономист от Бостънския колеж Джулиет Шор, цитирана от Bloomberg.

С други думи: те прекарват седем от освободените им осем часа на седмица в сън, а не в отмятане на домашни задачи или срещи с приятели.

„Не бях изненадана, че хората спят малко повече, но бях изненадана от това колко драстична бе промяната“, казва Шор. Процентът на хората, които се приемат за лишени от сън, т.е. получаващи по-малко от 7 часа сън на вечер, е намалял от 42,6% до 14,5% при 4-дневна работна седмица.

Проучванията на Шор сред 304 служители в 16 компании (три в САЩ, една в Австралия и 12 със седалище в Ирландия) проследяват няколко международни шестмесечни тестови програми на неправителствената организация 4 Day Week Global и се случват на фона на пандемията, която внесе значителни и трайни промени в работните навици по света.

Концепцията за съкратена работна седмица набира популярност, тъй като пандемията промени графиците и даде на мнозина възможност да усетят как гъвкавостта може да подобри живота им. И макар някои по-упорити шефове като Илон Мъск на Tesla и Джейми Даймън на JPMorgan Chase да настояват служителите им да се върнат към предпандемичните си работни навици, други също толкова високопоставени мениджъри прегръщат по-кратката работна седмица. Куортърбекът на Tampa Bay Buccaneers Том Брейди и главният изпълнителен директор на AMC Entertainment Адам Арън наскоро се изказаха в подкрепа на подобряването на баланса работа-личен живот.

Що се отнася до тестовите програми, не всички организации, които са ги започнали, са ги завършили. Приблизително един от петима работодатели се е отказал – повечето още на етапа на предподготовка. Мениджърите, които все пак са започнали пилотните програми, казват, че е трябвало да се изправят пред двойно предизвикателство: от една страна, да се справят с наложените норми за 5-дневна работна седмица, както и с премахването на ненужната работа от процеса, за да се постигне същото производство за по-малко дни.

За тези, които са го направили, огромното увеличение на съня може да изглежда нелогично. Защо служителите, които не работят в петък, получават допълнителен час сън всяка вечер от седмицата, а не се наслаждават на хобита, семейство, социализиране.

Кристофър Барнс, професор от Michael G. Foster School of Business към Университета във Вашингтон, отбелязва, че 4-дневната работна седмица намалява ограниченията върху времето на хората като цяло, което намалява нуждата да отговарят на имейли или да сгъват пране в 11 вечерта.

„Хората не само работят и спят. Ние също така сме и членове на семейства, и партньори, и участници в общности, и родители и ако не разпределяме време за всяка една от тези роли, нещата започват да се трупат“, коментира Барнс.

Други проучвания показват връзка между съня и работните часове, особено при длъжности, които предполагат към продължителна работа. „Сънят и работата са в нещо като конкуренция помежду си“, казва Барнс. „И когато размените сън за работа става проблемно. Жертвате здравето си и получавате лоши резултати на работа“, допълва той. Последиците от недоспиването включват неетично поведение на работното място, по-малка ангажираност с работния процес, не толкова отзивчиво поведение спрямо колегите, по-агресивни и насилствени лидерски тенденции и др., казва още той.

Предварителните данни на Шор показват, че служителите на 4-дневен график в проучването забелязват подобрение при редица метрики на благосъстоянието и продуктивността, като удовлетвореност от живота и баланс между работа и личен живот. По думите ѝ тези резултати може да са свързани с допълнителното време, прекарано в сън.

Клийт Кушида, професор по медицина на съня към Станфордския университет, посочва, че повечето сън вечерно време по всяка вероятност помага на служителите да наблюдават комбинация от подобрено настроение, подсилена краткосрочна памет и фокус, подобряване на изпълнителните функции и ограничаване на склонното към поемане на рискове поведение.

„Повечето сън винаги е нещо добро“, казва Кушида. „Подобренията варират от човек на човек, но най-големият ефект би бил бдителността през целия ден“, допълва той.