Европа търси „цифров суверенитет“, докато Тръмп засилва натиска за облекчени регулации

На специално обособен щанд в Берлин, управляван от благотворителната организация Topio, доброволци помагат на хора, които искат да се дистанцират от американските технологични компании по отношение на телефоните си. След встъпването в длъжност на Доналд Тръмп като президент на САЩ, опашката от хора, изискващи подобни мерки, се увеличава значително, пише Ройтерс.

Интересът към европейските дигитални услуги скочи през последните месеци, показват данни на компанията за пазарни проучвания Similarweb. Все повече хора търсят комуникация чрез имейл и търсачки, които не са свързани със САЩ.

Първите месеци от втория мандат на Тръмп разклатиха доверието на някои европейци в Америка, след като републиканецът сигнализира, че страната му ще се оттегли от ролята си на гарант за сигурността на Европа, след което стартира търговска война.

„Става въпрос за концентрацията на власт в американските фирми“, коментира основателят на Topio Майкъл Уъртс, докато негов колега инсталира на телефона на клиент версия на операционната система Android без никаква връзка с екосистемата на Google.

Уъртс казва, че типът хора, които идват на щанда, се е променил: „Преди това бяха хора, които знаеха много за поверителността на данните. Сега това са хора, които са политически осъзнати и се чувстват изложени на риск“, посочва той.

Изпълнителният директор на Tesla Inc. Илон Мъск, който е и собственик на социалната платформа X, беше водещ съветник на американския президент, преди двамата да се скарат, докато шефовете на Amazon, Мета и Alphabet обявиха, че подкрепят встъпването в длъжност на Тръмп през януари.

Малко преди това оттеглящият се президент Джо Байдън предупреди за олигархичен „технологичен индустриален комплекс“, заплашващ демокрацията.

Берлинската търсачка Ecosia твърди, че е извлякла полза от желанието на някои клиенти да избягват американски аналози като Bing или Google, който доминира на пазара и е и най-големият доставчик на имейл услуги в света.

„Колкото по-зле става, толкова по-добре е за нас“, посочва основателят на Ecosia Кристиан Крол.

Данните на Similarweb показват броя на запитванията, насочени към Ecosia, от Европейския съюз (ЕС) се е увеличил с 27% на годишна база, като компанията твърди, че държи 1% от германския пазар на онлайн търсачки.

Но 122-те милиона посещения от страните членки на ЕС през февруари бледнеят спрямо 10,3-е милиарда посещения в Google, чиято компания майка Alphabet реализира приходи от около 100 млрд. долара от Европа, Близкия изток и Африка през 2024 г. - близо една трета от глобалните ѝ постъпления от 350 млрд. долара.

Нестопанската организация Ecosia е генерирала 3,2 млн. евро през април, от които 770 000 евро са били изразходвани за засаждане на 1,1 милиона дървета.

Дигитален суверенитет

Търсенето на алтернативни доставчици съпътства дебата в Европа за „цифровия суверенитет“ - идея, че зависимостта от компании от все по-изолационистки настроените САЩ е заплаха за икономиката и сигурността на Европа.

Според Similarweb, употребата в Европа на швейцарския ProtonMail се е увеличила с 11,7% на годишна база до края на март в сравнение със същия период преди година, докато употребата на Gmail на Alphabet, който държи около 70% от световния пазар на електронни пощи, е спаднала с 1,9%.

ProtonMail, която предлага както безплатни, така и платени услуги, заяви, че наблюдава увеличение на потребителите от Европа след преизбирането на Тръмп, въпреки че отказа да предостави конкретни данни.

Вицепрезидентът на Тръмп, Джей Ди Ванс, шокира европейските лидери през февруари, като ги обвини - на конференция, обикновено известна с демонстрации на трансатлантическо единство - в цензуриране на свободата на словото и неспособност да контролират имиграцията.

През май държавният секретар на САЩ Марко Рубио заплаши с визови забрани за хора, които „цензурират“ речта на американците, включително в социалните платформи, и предположи, че политиката може да е насочена към чуждестранни служители, регулиращи американските технологични компании.

Американските компании в сферата на социалните платформи, като например Meta, компанията майка на Facebook и Instagram, заявиха, че Законът за цифровите услуги на ЕС представлява цензура на техните платформи.

Представители на ЕС твърдят, че законът ще направи онлайн средата по-безопасна, като принуди технологичните гиганти да се справят с незаконното съдържание, включително речта на омразата и материалите за сексуално насилие над деца.

Мисия невъзможна?

Новото германско правителство на канцлера Фридрих Мерц полага усилия за намаляване на излагането към американски технологии, като в коалиционното си споразумение се ангажира да използва повече формати за данни с отворен код и локално базирана облачна инфраструктура.

Властите на германските провинции стигат дори по-далеч - в управляваната от консерваторите провинция Шлезвиг-Холщайн всички информационни технологии, използвани от публичната администрация, трябва да работят със софтуер с отворен код.

Берлин също така е платил на Украйна за достъп до сателитна интернет мрежа, управлявана от френската компания Eutelsat, ингорирайки услугите на Starlink, част от бизнес империята на Мъск.

Както Ecosia, така и френската търсачка Qwant зависят отчасти от резултатите от търсенето, предоставяни от Google и Bing на Microsoft, докато Ecosia работи с облачни платформи, някои от които се хостват от същите технологични гиганти, от които обещава бягство.

Mastodon, децентрализирана услуга за социални платформи, разработена от германския програмист Ойген Рочко, се радва на прилив на нови потребители преди две години, когато Мъск купи Twitter, която впоследствие преименува на X. Но тя остава нишова услуга.

Signal, приложение за съобщения, управлявано от американска фондация с нестопанска цел, също отбеляза скок на инсталациите в Европа. Данните на Similarweb показват 7% увеличение на използването на Signal на месечна база през март, докато използването на WhatsApp на Meta остана непроменено.

Но този вид съзнателно самоорганизиране е малко вероятно само по себе си да свие европейския отпечатък на компаниите от Силициевата долина, изтъква пред Ройтерс активистът за дигитални права Робин Берджон. Според него пазарът се намира в състояние, в което е трудно да бъде постигната съществена промяна.