AI донесе тежка криза на средната възраст за гигантите от Силициевата долина

Средната възраст удря силно, дори и кралете на Силициевата долина, пише Тим Хигинс в анализ за The Wall Street Journal.

В един момент те преобръщат цели установени индустрии. В следващия се взират в бездната, наблюдавайки разрухата пред прага си.

Повечето, ако не и всички представители на Великолепната седморка, са в това положение – отчаяно се опитват по едно и също време да определят колко голяма е заплахата на изкуствения интелект (AI) за техните кралства.

Тази динамика се наблюдава през последните няколко седмици. Цената на акциите на Alphabet се понижи с повече от 7% в сряда, след като старши директор на Apple разкри, че трафикът от търсене в Google на устройствата, използващи Safari, е спаднал за първи път от 20 години. (По-късно Google заяви, че продължава да наблюдава общ ръст на търсенето, дори от устройства на Apple).

От своя страна, главният изпълнителен директор на Apple Тим Кук се опитва да спечели време за компанията си, като по време на последния си конферентен разговор с инвеститорите относно финансовите резултати настоя да бъдат търпеливи към забавянето на функциите с изкуствен интелект на iPhone.

След това дойде опитът на съоснователя на Facebook Марк Зукърбърг да обрисува светло бъдеще за своя рекламен гигант в нещо като AI приятел за самотните.

Дори Мъск изглежда е обзет от тревоги, докато се завръща от DOGE в Tesla, в опит да противодейства на спада в цената на акциите на производителя на електромобили с обещания за внедряване на автономни коли. „Не сме на ръба на смъртта, дори не сме близо до нея“, коментира Мъск пред анализатори наскоро.

Неговите коментари звучат като онзи герой от „Монти Пайтън и Светият Граал“, който трябваше да бъде хвърлен върху купчина трупове: „Не съм мъртъв!... Щастлив съм!“

Честно казано, никой от тези гиганти не е мъртъв... все още. Те имат много причини да се чувстват щастливи: те са изключително печеливши стълбове на корпоративна Америка и заедно имат около 7 трлн. долара пазарна стойност.

И все пак кръстопътят, на който са застанали заедно, и как реагират поотделно изглеждат като примери за 21 век в класическата бизнес книга „Дилемата на иноватора“.

Авторът Клейтън Кристенсен се опита да обясни как новите продукти или услуги изместват съществуващите играчи, създавайки нови пазари. Това беше книгата, която направи термина „disruption” изключително популярен в заседателните зали, въпреки че днес се ползва по начин, който покойният Кристенсен не винаги е имал предвид. В същността на неговата теория седеше идеята, че успешните компании, които на пръв поглед правят всичко правилно, могат да се провалят, когато по-малките компании се издигнат, често залагайки на нови технологии или процеси. Представете си Netflix, който се прицелва към абонатите, ползващи пощенски абонаментни услуги, спрямо модела с магазини на Blockbuster.

Мнозина се обърнаха към тази книга, за да си обяснят дотком бума, който помогна за появата на настоящата група от герои в Силициевата долина. Днес има доста груби паралели с това.

Точно както интернет беше нова технология, която можеше да прави много неща, изкуственият интелект носи много обещания. Но в тези ранни етапи не е ясно как ще бъде внедрен, нито от кого или кога.

(Продължава на следващата страница)