Арх. Весела Мирянова: Ако визионерът не е лидер, той ще е безобиден фантазьор

Успешният и конкурентен глобален бизнес има своите кодове за съчетание на специфичните професионални умения чрез комбинацията им с т.нар. меки умения -комбинация от социални умения, комуникационни умения, черти на характера или личността, нагласи, кариерни качества и коефициенти за социална интелигентност и емоционална интелигентност наред с други, които дават възможност на хората да се ориентират в средата си, да работят добре с другите, да се представят добре и да постигат целите си с допълващи твърди умения. Изследванията показват, че развитието на тези умения започва през първите няколко години от детството.

Обръщайки поглед към арх. Весела Мирянова, се убеждаваме, че този код на успеха е не просто активиран, не придобит, а вроден.

Арх. Весела Мирянова

Арх. Весела Мирянова е съосновател, изпълнителен директор и мажоритарен собственик на АРТЕКС ИНЖЕНЕРИНГ АД. Завършила е Строителния техникум „Христо Ботев“ в София със златен медал, архитектура в УАСГ, специалност „Жилищни сгради и хотелски комплекси“, отново с отличие; има специализации в областта на финансите и маркетинга.

Член на Българската търговско-промишлена палата, на УС на Клуба на жените предприемачи и мениджъри в България и на редица други професионални и благотворителни организации. Обожава работата си, защото в нея има съзидание, смелост и размах. Всички свои награди възприема като успех на компанията. Радва се на постиженията на своите пораснали син и дъщеря, както и на всеки час с двамата си внуци.

Родена e в София. Завършва строителен техникум „Христо Ботев“ – специалност „Строителство и архитектура“ със златен медал за отличен успех, носител е на златни медали шест поредни години от конкурсите „Национален преглед на художествената самодейност“ и „Поезията на Владимир Башев“. През 1990 г. завършва висшето си образование във ВИАС – специалност „Архитектура“, специалност „Жилищни сгради и комплекси“ отново с най-висок успех.

„Детството ми беше чудесно по най-обикновения тогава начин: наситено и с игри, и с учене, и с участия в рецитали, спектакли. Спомените ми от него са хубави, но не бягам в тях, за да си отдъхвам или за доза радост. Май не съм носталгичен тип човек. Повече ме спохождат мечти и най-вече – плановете как да ги направя реалност. Спомените могат да оцветят в розово или сиво миналото, но не променят фактите. А за бъдещето може да се направи много. Затова предпочитам за положителни емоции да бягам в него, „въоръжена“ с бележник с всички точки за изпълнение, от които зависи тази моя красива визия“, споделя арх. Весела Мирянова. 

Още от времето на хан Омуртаг (наричан Строителя) се поставя въпросът за строителството и сградния фонд като част от културата, историята и цивилизацията. Така е и до днес – те са неразривно свързани.

„Представям си всяка сграда като мост към времето, в която е замислена и построена, или даже като частица от това време тук. Много ми харесва съжителството на всякакви времена в един град. То му дава толкова дълбочина и същевременно разнообразие, пъстрота. Ако се обяви една епоха, една естетика за най-стойностна, за най-голямото постижение и се опита да вкара в тази рамка всичко ново, градът става някакъв архитектурен резерват, застива. Очарова, но за един туристически уикенд. Градът по произход, по традиция, по същност събира най-различни хора и им предлага динамичен живот“, казва тя.

Архитектурата трябва да отразява точно това, естетиката на градското пространство – също, категорична е арх. Мирянова.

„Не ви ли прави впечатление, че в София плочите, напомнящи, че тук е живяла еди-коя си заслужила личност, някак се губят, не се забелязват. А в Лондон например можеш да вървиш и да четеш история: това е домът на Артър Конан Дойл, тук са композирали и живели „Би Джийс“ – написано на красиви табели с единна естетика“. 

И макар да не е носталгична към миналото, отбеляза, че начинът, по който ще се говори за нашето общество в бъдещето, зависи именно от това какво ще оставим след себе си.

„Можем и трябва да прилагаме най-екологичните решения от наличните във всяка, абсолютно всяка сфера на живота и да търсим нови. Да насърчаваме и подпомагаме търсенето на нови източници на енергия. Да не гледаме на всяко „био“ и „еко“ като на приумица или като на нещо, което спокойно може да изчака. Да не сме лениви, да не сме инертни в комфорта си. Иначе нашите праправнуци ще ни наричат себични консуматори и ще ни обвиняват в кражба на тяхното бъдеще“, опасява се арх. Мирянова.

Отбелязва и че сред основните дефицити на страната ни са липсите на идеи и на смелост.

„Много повече се говори за ремонти, поправки, позакърпване на нещо и много по-малко – за принципно нови неща. От желание да се харесаме на всички, да не разклащаме лодката, да не размътим водата стигаме все до „още от същото“. Проблемът се задълбочава с това, че на правещите „още от същото“ най-често им липсва и амбиция за най-високо качество. Това го усещаме с всяка стъпка по разбита плочка и с всяко подскачане на колата по пътя. Затова в АРТЕКС се стремим всяка следваща сграда да съчетава най-високото възможно качество с нещо от най-новото, най-иновативното и най-перспективното, което има в света на архитектурата и строителството. Предпочитаме да се борим за новото, дръзкото, отколкото да се примирим с участта на догонващи света“. 

Към днешна дата новите предизвикателства, които строително-инвестиционната компания АРТЕКС ИНЖЕНЕРИНГ АД среща, идват от нестабилния политически климат в страната, в който напълно законосъобразно строителство може да бъде възпрепятствано от политически интереси и с манипулиране на общественото мнение.

„От друга страна, ето някои от предизвикателствата, които ни стимулират в дейността ни. Намиране на баланс между повишаващите се цени на суровините и материалите и крайната цена на жилището за клиента. Популяризиране на нови технологични решения за комфорта и енергоефективността на дома, които ние внедряваме, като тяхната експлоатация е по избор на клиента. Пример за това е рекуператорната система за пречистване на въздуха с едновременна температурна регулация на помещенията. Разнообразяване на гамата продукти, така че да се намери отличен отговор на най-разнообразните потребности на клиентите. Намиране на още решения как да се направи достъпно изключителното качество на АРТЕКС и за клиенти, които са мислели, че не могат да си го позволят“, казва арх. Мирянова.

Имплементирането на 100% „зеления“ и „устойчив“ дизайн в строителството у нас все още е утопия, смята тя. Дори да може да се формулира какво е стопроцентово зеленото и устойчивото, едва ли има компания в света, която да се похвали с достигането до този стандарт.

„Стопроцентов обаче е нашият ангажимент да направим всичко възможно тук и сега да строим възможно най-екологично: с грижа за здравето и удобствата на клиентите и с мисъл за бъдещето на планетата. Строително-монтажните работи са максимално щадящи средата, а нашите сгради са енергоефективни, със специална грижа за микроклимата, гарантиран от нетоксични материали. Стремим се да съхраним и по възможност – увеличим растителността с помощта на зелени фасади, зелени покриви, градинки и екопаркове по специален проект.“

Арх. Мирянова маркира и трендовете през 2023 година в световен мащаб, които залагат на многофункционалните стаи и преосмисляне на модерния дом.

„Чувала съм един английски израз: „Къщата има добри кости“. Тоест тя е построена отлично: здрава, сигурна, добре ослънчена. Когато дизайнерът или самият собственик тръгне от тази база, преобразяването, даже прекрояването на интериора може да откликне на всякакви потребности: на вкуса, на житейските промени. Действително пандемията наложи преосмисляне на дома. Вместо откритото, споделено пространство, така характерно за последните десетилетия, сега в дома се търсят повече уединени кътчета, където например може да се работи, учи или дори играе онлайн. Освен това в АРТЕКС винаги сме мислили за динамиката в обитаването на един дом през десетилетията: появата на децата, отглеждането им, после напускането на гнездото… Знаете, всичко се случва. Затова в много от функционалните схеми на нашите жилища има възможност за сепариране или отваряне на пространствата. Да не забравяме за нови технологични решения (звукоизолиращите и акустични панели, да кажем), които не само повишават комфорта, но осигуряват и нови функции на домашното пространство. Връщам се към началото на отговора: най-важното е домът да има оптимални параметри на ослънчаване, топло- и шумоизолация, да няма начупени обеми. Да намалява сметките от енергийни разходи и да насърчава екоотговорно потребление. С две думи, да е отлично построен. Така той може да се адаптира към всичко, което ни поднесе животът или собствените ни желания.“ .

От казаното дотук вече усещаме ясното чувство на отговорност на арх. Мирянова към визията ѝ за по-добър град и съответно по-добър живот. Именно тази отговорност към идеите и техните активации успява да задържи компанията, на която е изпълнителен директор, на челните места в бранша.

„Моята отговорност е точно толкова голяма, колкото на всеки работещ в АРТЕКС, отговаря ми арх. Мирянова. „Този, който строи сгради, е преценяван по всичко: по архитектурния замисъл, по изпълнението, по фасадата, по паркинга, по градинките, стълбищните площадки… До петлето на покрива, както се казва. Всеки има принос, всеки носи отговорност. За мен е чест и вдъхновяваща ежедневна задача да бъда изпълнителен директор на АРТЕКС, но зад компанията има много сърца и много ръце. АРТЕКС е на своето място заради качеството, което ние всички от екипа искаме и осъществяваме.“

Споменавам и нейна реплика от интервю, в което казва: „Мъжете се смущават от силата, смелостта и решителността на жените“. Защо обаче смята така:

„Може да си изберем ласкателен отговор: защото все още гледат на нас като на принцеси и са готови да се бият с дракони заради нас, а после да ни осигурят замък. Има и по-суров отговор: не искат да се появим на арената като противници и засега не всички мъже искат да признаят в наше лице достойни противници. Не знам кое е, но аз поне съм страшно огорчена, когато за кой ли път се казва например в някое тв състезание: „би се мъжки“, „постъпи мъжки“ и под „мъжки“ трябва винаги да се разбира „достойно“, „упорито“, „благородно“. Тогава какво е „женски“?!“, пита на свой ред арх. Мирянова.

Силният човек – мъж или жена – за нея е усмихната, енергична личност, която прави нещо смислено. Силата за арх. Мирянова не се свързва нито с мускулите, нито с ума, нито дори с въображението.

„За мен тя е способността да доведеш докрай един добър замисъл.“

Представя си София и големите градове в България след 100 години зелени – в пълня смисъл на думата.

„С много растителност по вертикала: зелени фасади, зелени площи на терасите и градини на покривите. Заради намерените алтернативни източници на енергия – чист въздух и небе, по което се вижда всяка звездичка. Без контейнери за боклук, който навсякъде ще се събира дискретно, без електрически стълбове и кабели. Много се надявам обаче да няма никакви въздушни таксита. Представям си градовете в неподозирано сега разнообразие на обеми, пропорции и височини. Едно от нещата, които не ми допадат днес, са „плоските“ зони или цели градове. Те могат да бъдат четири-пететажни или пък небостъргачи, но с някаква консолидирана височина, която изглежда като покрив на града. Вълнуваща е играта на височини, на материали, на „физиономии“ на сградите.“

Ако трябва да избира дали да бъде визионер, или лидер – няма как да го направи, защото не отделя едното от другото.

„Ако визионерът не е лидер, може и да го възприемат като безобиден или дори смешен фантазьор. Колкото и нужни да са неговите идеи за бъдещето, дръзки, прогресивни, ако не намери практически план за тях, ако не поеме отговорност, всичко, което остава, са красиви думи. А aко лидерът не е визионер, тогава той ще предлага само повторение на познатото и успехът му може да бъде единствено финансов, а ако е политик – да се задържи на власт без никаква полза за обществото. Поне на мен ми се струва, че не ни достига визионерство. Сякаш е по-лесно, по-безопасно е да поведеш хората да обикалят в кръг с обещанието, че нищо плашещо ново няма да се случи, отколкото да ги вдъхновиш за дълъг път, за целия размах на въображението и таланта им.“

Арх. Мирянова споделя и че все още се опитва защо жените – всички жени – са преценявани по-строго, дори безмилостно в сравнение с мъжете.

„Погледнете – дори онлайн. Към преценката на професионалните качества на изявила се с каквото и да е жена непременно има и преценка на външността. Не мога да си спомня кога за последен път съм чела коментар за костюма на този или онзи делови мъж или човек на изкуството, но нищо не е забранено за обсъждане при жените и дрехите са само началото. Особено неприятно е да се види колко жени осъждат други жени. Така че спънките пред жените лидери ще изчезват успоредно с изчезването на спънките пред жените въобще. Новозеландската министър-председателка Джасинда Ардърн премина през бременност, раждане, ковид пандемията, икономическа криза в света, управлявайки блестящо. Но след седем години и тя каза: „Нямам нищо повече в резервоара“ и се отказа от поста за всеобщо съжаление. Ако беше мъж, щяха да ѝ бъдат спестени доста от ненужните „преценки“.

Това, което отличава арх. Мирянова от повечето събеседници, определено е нейна характерна черта – умее да слуша по рождение.

„Или съм се научила. Да изслушам, не означава непременно да се съглася, но трябва да знам кой какво предлага и защо. Случвало се е да се върна към нещо, което съм отхвърлила на първо чуване, но после съм се замислила над предимствата му и го приемам“, признава тя.

Битки с егото си не се е налагало да води, защото казва, че нейното его е „от послушните“.

„Знае отлично, че не може да бъде по-важно от успеха на работата. Затова не бих рискувала например да пропусна по-добрия подход, най-оригиналната идея само защото не съм ги предложила аз. Егото не е по-важно и от принципите ми. Не мога да си позволя да ги жертвам в името на суетата и себелюбието. Така че не се сещам за някакви вътрешни битки с егото си, особено в професионален план.“

Свободното си време прекарва, наслаждавайки му се. Смята и че работещите семейни жени възприемат всеки час, в който не са „отговорник по всичко“ у дома, за пълноценна почивка.

„Наслаждавам се на всяка минута вечер, в която мога да запаля ароматна свещ, да приготвя и изпия чаша чай, да прочета любимо стихотворение, да погледам пламъчето. Иначе обичам дните на море, планина, пътуванията до исторически или просто красиви места. Не съм открила обаче хоби, което да ме вълнува и да ме зарежда толкова, колкото работата.“

И тъй като работата е любимото ѝ хоби, очаквано и мечтите и представите ѝ се въртят около него. Така например си представя един модерен замък в днешно време от дърво.

„С участието на суровини като вълна, коноп, глина. Не е фантазия. Това вече се прави по света. Този замък ще бъде с лека и устойчива конструкция, с невидими умни технологии. Сред зеленина и близо до река, езеро, а защо не – до морето. Мисля, че днес само на децата трябва да се полага замък, затова ще е техен: за зелени, бели и сини училища, за игра“.