Санкционната мрежа около Русия се затяга, но има още какво да се желае

През февруари 2022 г. сравних първия кръг от санкции на Обединеното кралство срещу Русия и режима на Путин с въоръжаване с тръбичка с фунийки при престрелка, пише за Financial Times Том Кийтинга, ръководител на Центъра за финансови престъпления и изследвания в областта на сигурността към аналитичния център Royal United Services Institute.

Заплахата от санкции не успя да възпре пълномащабната инвазия на Владимир Путин в Украйна, като в ранния си период на налагане те бяха бавни и неагресивни. Западните лидери първоначално бяха слаби в артикулирането на своите амбиции – които варираха от „ерозиране и прекъсване“ на веригите за доставки на Русия до „разклащане“ основите на нейната икономика. Но сега санкциите ограничават достъпа на Москва до международната финансова система и включват все по-големи търговски ограничения.

Въпреки че темпото на определяне на санкции остана високо и целите се разшириха, коалицията от държави, прилагащи ги, не се увеличи. Пробойните са значителни и многобройни. Твърде много страни са в най-добрия случай двусмислени, а в най-лошия печелят от предоставянето на възможности за заобикаляне на санкциите от Кремъл и неговите подставени лица.

Неотдавнашното предупреждение на САЩ, че Русия се опитва да поправи своите ерозирани вериги за доставки за военната промишленост чрез заобикаляне на западния експортен контрол, беше добре дошло. Специалната група за финансови действия (FATF), глобалният надзорен орган за финансови престъпления, също привлече вниманието към рисковете пред финансовата система от дейността на Русия, като например докладваната от нея търговия с оръжие с други санкционирани юрисдикции. Но този сигнал предполага, че държавите, пренебрегващи съюзническите санкции, са склонни да се съгласят с гледната точка на FATF (или САЩ). Обединеното кралство и ЕС го правят, но тези страни, които предоставят на Русия възможности за заобикаляне, са далеч по-малко усърдни и всъщност някои критикуват FATF, виждайки я като лицемерна.

Далеч по-добре от това да се разчита на незаинтересованите държави да реагират на процес или насоки, които те вече пренебрегват, е да се окаже натиск върху техните компании. Макар че ОАЕ, Турция и Южна Африка може да изберат да игнорират санкционните решения, взети във Вашингтон, Лондон и Брюксел, взаимосвързаният характер на световната търговия означава, че техните компании и финансови институции не могат: те се нуждаят от връзки с международни партньори и по този начин са чувствителни към сигналите, които получават.

Например, банка в неспазваща санкциите държава, която продължава да предлага финансови услуги на определени компании или лица, почти сигурно ще има нужда от достъп до международната финансова система. Този достъп най-често се предоставя от големи, опериращи в световен мащаб банки, разположени в САЩ, Европа или Обединеното кралство, от които се изисква да прилагат стриктно санкциите. Тези банки-кореспонденти трябва най-малкото да засилят контрола си върху банките-клиенти и, ако е необходимо, да прекъснат отношенията си с тях изцяло, за да избегнат улесняването на заобикалянето. Използването на влияние за принудително спазване на санкциите по този начин може да изглежда нелицеприятно, но такова е и подпомагането на финансирането и снабдяването на военната машина на Москва.

Освен преките си връзки с финансови институции от трети страни, тези глобални банки също така улесняват плащанията при търговското финансиране и трябва да бъдат нащрек за промените в дейностите на своите корпоративни клиенти след инвазията в Украйна. По-специално, те трябва да разпитват компаниите, които са увеличили бизнеса си със страните - като Армения, Казахстан и Турция - които действат като търговски „оазиси“, на практика помагайки на Русия да избегне санкциите.

И накрая, тези компании в страни, които способстват заобикалянето на санкциите – като иранското доставяне на дронове на Русия – трябва да бъдат добавени към списъците с нарушители, за да се ограничи достъпът им до западните пазари. Това носи допълнителната полза от сигнализирането на компаниите в спазващите санкциите държави, че работата с тези по-малко морални участници крие значителни рискове.

Беше окуражаващо да се видят някои усилия в тази посока като част от подновените западни санкции, наложени на първата годишнина от руската инвазия. Но има още какво да се направи - като се започне с по-добро вътрешно прилагане на санкциите в съюзническите страни и по-стабилен дипломатически ангажимент за обръщане на напредъка, който Русия постигна в отслабването на международната подкрепа за санкциите.

Няма съмнение, че съюзниците на Украйна са си извлекли поуки от слабите санкции срещу анексирането на Крим от Русия през 2014 г. и са изминали дълъг път след колебливото си начало миналата година. Но докато Кремъл се адаптира и прикрива своите вериги за доставки и финансови връзки, Западът ще трябва да оцени и коригира дейностите си съответно. Като се замисля, може би не е срамно да се използва тръбичка с фунийки при престрелка - стига да е подходяща, завършва авторът.