Украинската криза ускори възстановяването на отношенията между ЕС и Великобритания

Едва ли минава и ден преди премиерът на Великобритания Киър Стармър да разговаря с някой европейски лидер или да се подготвя за континентална среща на върха. Кризата около Украйна тласна Обединеното кралство по-близо до централната сцена, отколкото когато и да било след Brexit. Дали това обаче е нова ера в отношенията между Лондон и Брюксел, или е фалшива зора, пита британският в. Guardian.

Едно е сигурно: ангажираността е променена. Стармър никога не е споделял гордостта на предшественика му Борис Джонсън да разпалва спорове с Брюксел.

С подкрепата за Украйна, за която се стигна до постигане на общопартиен консенсус, нещата са много различни. Стармър може да бъде сниман в самия център на събрание на главно европейски лидери и това за него да е толкова безопасно, че дори Найджъл Фараж да го похвали за дипломацията му.

След като САЩ на президента Доналд Тръмп изоставиха Украйна и отклониха десетилетните гаранции за отбрана на НАТО, това ускори сближаването на Великобритания и Европа като цяло, не само Европейският съюз (ЕС), коментира Питър Рикетс, бивш високопоставен британски дипломат и правителствен съветник по националната сигурност.

Според него европейските лидери са доволни от усещането, че Великобритания се завръща на естественото си място като лидер в европейската сигурност. „Стана така, че криза трябваше да стимулира подобрението на отношенията и това вече се случва“, допълва той.

Политическата промяна е по-широка. Социологическите проучвания относно Brexit все повече показват, че много избиратели го отчитат като грешка. Въпреки че може би има минимален апетит за преразглеждане на въпроса, който осакати политиката на Великобритания в продължение на няколко години, по-тесните връзки с ЕС сега се подкрепят.

Дали обаче необходимостта от подкрепа на Украйна може да помогне за изглаждането на отношенията между ЕС и Обединеното кралство в търговията? Рикетс казва, че би се изненадал, ако някоя от червените линии на Брюксел изведнъж се замъгли. „Бих направил разграничение между въпросите на отбраната и свързаните с договори въпроси относно търговията, риболова и енергийните пазари и т.н., които са заложени нормативно между ЕС и Обединеното кралство и които ще се променят по-бавно“, посочва той.

Според него дори и на фона на криза в сигурността на Европа отношенията в тези области ще останат в застой.

Украйна е до известна степен отделен проблем. Отбранителните връзки често са отделени от Брюксел, докато все още възникващата „коалиция на желаещите“ да запълнят вакуума в сигурността, обхваща някои европейски държави извън ЕС, като Норвегия, както и Канада и потенциално Австралия.

„Отбраната и външната политика са доволни от по-тесните отношения с Обединеното кралство“, казва Иън Бонд, друг бивш британски дипломат, заместник-директор на мозъчния тръст Center for European Reform. „Проблемът е какво се случва в други части по света“, допълва той.

„Въпросът ще бъде да запазим колкото е възможно повече от новите отношения на ниво лидери. (Президентът на Франция Еманюел – бел. ред.) Макрон го разбира, мисля, че когато и Фридрих Мерц стане германски канцлер, и той ще го разбере“, добавя Бонд.

Що се отнася до вътрешнополитическите съображения относно Стармър, според Пола Съридж, професор по политическа социология в университета в Бристъл и заместник-директор на британския мозъчен тръст Changing Europe, засега ситуацията е относително безопасна.

По думите ѝ в момента няма нищо отрицателно в това Стармър да бъде представян с останалите европейски лидери. „Едно нещо, за което някои гласоподаватели се тревожат напоследък, е отслабващото влияние на Обединеното кралство и виждането е, че ситуацията ни поставя на масата на световните дела по начин, който не сме виждали от 2016 г .“, добавя Съридж.

Дори Reform UK, разглеждана като електорална заплаха за лейбъристите, не вдига шум. Лидерът ѝ Найджъл Фараж дори твърди, че ролята на Стармър в опитите за намиране на съгласие между САЩ и Европа е от пряка полза за Brexit.

Има, разбира се, много по-голям външен фактор: какво се случва с вечно непредсказуемия Бял дом. „Много ще зависи от това какво ще се случи във Вашингтон през следващите седмици. Ако Тръмп се успокои и спре да се опитва да гарантира, че Украйна ще загуби войната, което прави в момента, смятам, че традиционните британски рефлекси на „трябва на всяка цена да защитим специалните отношения“ ще се задействат силно“, посочва Иън Бонд.

„Ако Тръмп обаче продължи да се опитва да унищожи Украйна и да нормализира отношенията с Русия, както и да заплашва да нахлуе в Гренландия и да погълне Канада, мисля, че за британците ще става все по-трудно да се преструват, че нищо не се случва“, добавя Бонд.