Нова ера при ракетите променя бойните полета по света

Светът е на прага на трета ракетна ера, като конвенционалните балистични оръжия се разпространяват с безпрецедентна скорост вследствие на повсеместното им разполагане в Иран и Украйна, което променя хода на военните действия, пише Bloomberg.

В двете войни досега са използвани хиляди балистични ракети, изстреляни от въздуха и от наземни платформи. Само Иран е изстрелял около 2000 ракети от началото на конфликта в последния ден на февруари, причинявайки огромни щети в целия регион и подкопавайки запасите от прехващачи, които са трудни за замяна.

Иранските балистични ракети, произведени в страната, промениха хода на конфликта, като позволиха на Иран да остане в битката, въпреки че в средата на март американският министър на отбраната Пийт Хегсет заяви, че армията на Техеран е била унищожена. Пет месеца по-късно иранските ракети продължават да поразяват мишени в района на Персийския залив, включително атаката на 17 юли, при която загинаха американски войници, а след това имаше и вълна от удари през нощта, насочени към американските сили в региона.

Междувременно използването на оръжията от Русия срещу Украйна нанесе щети на критична инфраструктура и доведе до опасен недостиг на прехващачи РАС-3 на Lockheed Martin - единствената система на Киев, която е ефективна срещу такива атаки.

Голяма част от вниманието и в двете войни е насочено към дроновете и по-евтините оръжия с по-бавно нанасяне на удари, като инвестициите в средства за защита срещу този тип атаки заемат централно място. Но конфликтите показват как мощта на балистичните ракети, особено на тези с обсег от 1000 км или повече, позволява дори на държави, чиито въоръжени сили иначе са ограничени, да бъдат заплаха за по-мощни противници.

„Сега повече държави могат да заплашват със значителни военни и икономически разходи от голямо разстояние, което дава на повече страни нови средства за натиск, като същевременно принуждава САЩ да преосмислят всичко – от разположението на силите до логистиката“, коментира Кели Гриеко, старши научен сътрудник в Stimson Center.

Ракетите се появиха за първи път през 40-те години на миналия век с нацистките ударни оръжия V-1 и V-2. По време на Студената война започна бързо разширяване на арсеналите, като повечето балистични ракети от всякакъв размер бяха предназначени за ядрени бойни глави. В края на този период Китай и Северна Корея насочиха усилията си върху изграждането на голям арсенал от конвенционални балистични ракети, за да държат противниците си на разстояние по евтин начин.

От 1988 до 2019 г. балистичните ракети с обсег от 500 до 5500 км бяха забранени съгласно Договора за ядрените сили със среден обсег между САЩ и бившия СССР, след това Русия.

Но САЩ се оттеглиха от договора по време на първата администрация на Тръмп. Динамиката се промени още повече след пълномащабното нашествие на Русия в Украйна през 2022 г. и се ускори значително през миналата година.

Самата Русия е увеличила производството на балистичните си ракети „Искандер“ до 60-70 на месец, според Генералния щаб на украинската армия, над нивата преди войната. Недържавни субекти като хутите в Йемен също използват балистични ракети в бойни действия.

„Ракетите са нормална част от всеки съвременен арсенал“, казва Джефри Люис, старши изследовател в Станфордския университет в САЩ. „Цените намаляха, а точността се повиши до такава степен, че не виждам голям смисъл от усилията за ограничаване на разпространението на ракетите“, допълва той.

От Европа до Азия страни, които преди време не проявяваха интерес към подобни оръжия, сега се надпреварват, за да не изостанат.

В Азия Южна Корея представи балистичната си ракета Hyunmoo-5 в края на 2024 г. - оръжие, чиито размери предполагат обсег от хиляди километри, повече от достатъчно, за да нанесе удар навсякъде в Северна Корея. Япония работи по балистичните си ракети Type 25, които също могат да носят хиперзвуков планиращ блок, предназначен да насочва бойна глава към мишената така, че да затруднява свалянето ѝ.

Шест европейски страни започнаха собствена програма за удари с голям обсег, наречена „Европейски подход за удари на далечно разстояние“, в края на миналата година. Великобритания, Полша, Германия, Швеция, Италия и Франция се ангажираха да разработят балистична ракета с обсег от поне 2000 км до 2030 г. НАТО обеща да задели 50 млрд. долара за оръжия, способни да нанасят удари на далечно разстояние.

Украйна от седмици насам използва множество дронове и крилати ракети, за да поразява мишени дълбоко на територията на Русия. Но през юни Денис Штилиерман, съосновател и главен инженер на украинската отбранителна компания Fire Point, заяви, че масовото производство на балистични ракети, създадени в страната, ще започне скоро.

Великобритания подписа договори с множество компании за разработване на първата балистична ракета на страната от над половин век насам, за да подсили собствения си арсенал, като същевременно предостави оръжието на Украйна през 2027 г.

Комбинирането на дронове и балистични ракети в момент, когато се залага твърде много на конфликти, основани на дронове, може да създаде опасна сляпа зона, казва Уилям Алберк, базиран в Европа сътрудник в Pacific Forum, който е преговарял по въпроси, свързани с ядрените оръжия.

„Всички страни извличат поуки и относно противоракетната отбрана, а именно че противникът ще ги засипе с хиляди евтини дронове и ракети с цел да претовари противоракетната им отбрана, като същевременно използва по-качествени, по-бързи и по-незабележими ракети, комбинирани с балистични ракети, за да унищожи каквото е останало. Това е далеч по-сложна офанзивна и дефанзивна позиция от когато и да било“, допълва той.

Precision Strike Missile (PrSM) на Lockheed има обсег от само няколко стотин километра, но беше използвана в конфликта в Иран. Хиперзвуковото оръжие за нанасяне на удари US Dark Eagle, също продукт на Lockheed с обсег от хиляди километри, беше поискано за използване в Персийския залив, но така и не беше включено в бойните действия.

Вашингтон има много по-голям арсенал от крилати ракети с голям обсег Tomahawk на Raytheon и JASSM-ER  на Lockheed, въпреки че конфликтът с Иран изчерпа и тези заапаси, а всяка година се произвеждат малко на брой.

„Тази нова ера всъщност не създаде нови дилеми. Тя само изостри вече съществуващите като разходите за отбрана“, коментира Бека Васер, ръководител на отдела по отбрана в Bloomberg Economics.