Русия разширява хибридните атаки в Европа, която няма план за отговор

Русия разширява кампанията си от хибридни атаки срещу държави, които доставят оръжия и пари на Украйна, а Европа няма план за отговор.

От кибератаки, до въоръжени дронове и мистериозни случаи на палежи - напрежението нараства из целия континент, докато войната в Украйна навлиза в петата си зима. Само този месец Полша заяви, че е осуетила опит за убийство на американски гражданин, родом от Украйна, поръчан от Русия. Естония обвини Москва, че стои зад пожар в производител на дронове, пише Bloomberg.

Междувременно германският канцлер Фридрих Мерц заяви във вторник, че отговорните за хибридните атаки „ще платят цената“, след като дрон, натоварен с експлозиви, беше открит на летище в Лайпциг близо до украински товарен самолет. Това породи спекулации, че Москва е замесена в опита за удар.

Европейските представители очакват, че Русия ще ескалира агресивната си кампания срещу континента. Блокът обаче все още не е променил фундаментално отбранителната си позиция, посочват източници, запознати с начина, по който институциите оценяват външните заплахи, говорили пред агенцията при условие на анонимност.

Това вероятно насърчава Москва да проучи докъде може да стигне в опитите си да сплаши и умори западните съюзници, докато остава във война на изтощение с Украйна.

„Реакциите на НАТО, Европа и на националните държави до голяма степен са реактивни и отбранителни“, коментира Агния Григас, външен сътрудник в Atlantic Council във Вилнюс. „Те се фокусират върху откриването и противодействието на индивидуални провокации, но не изграждат репутация на ефективно възпиране“, добавя Григас.

Липсата на подготовка се вижда ясно точно когато Европа пое основната роля в подкрепата на Украйна, докато САЩ се отдалечават от континента. Клаузата за взаимна отбрана на НАТО задължава държавите членки да си помагат взаимно в случай на атака, но предполагаемите действия на Русия досега не са достатъчни, за да се превърнат в спусък за такъв отговор.

Москва все повече разчита на набиране на хора чрез социалните медии за извършване на палежи или други саботажни атаки след мащабните експулсирания на нейни дипломати след нахлуването в Украйна.

Двама украински граждани получиха присъди затвор във Великобритания през юни, след като съдебен състав ги призна за виновни в заговор за извършване на палежи на автомобил и имущество, свързани с тогавашния премиер Киър Стармър. Прокуратурата заяви по време на процеса, че един от извършителите е бил вербуван онлайн от рускоезичен потребител на Telegram.

Главният прокурор на Литва Нида Грунскиене заяви миналата седмица, че атаката с дрон в Германия има „връзки“ с текущо разследване на опит за взривяване на пакет в товарен самолет на DHL през 2024 г. Литва повдигна обвинения срещу петима души за опита за саботаж, за които се твърди, че са били наети от руското военно разузнаване.

Въпреки че Германия не посочва Русия да стои зад въоръжения дрон или за неотдавнашното откриване на склад с оръжия в покрайнините на Берлин, множество разследващи репортажи сочат с пръст Москва. Това отправя нови предупреждения, че най-голямата икономика в Европа трябва да се справи с новите измерения на асиметричните рискове.

Има индикации, че руските разузнавателни и охранителни служби обмислят хибридни военни операции срещу прибалтийските държави и Полша, коментира служител на разузнаването пред Bloomberg по-рано този месец. Литовският министър на отбраната Робертас Каунас заяви, че Москва обмисля потенциална операция под фалшив флаг с използване на заловени украински дронове за удари по критична инфраструктура в Прибалтийския регион.

„Продължаващата хибридна война на Русия в Европа е силно координирана, по-ниска от определения праг кампания, насочена към дестабилизиране на западните политически системи, разбиване на единството на НАТО и ЕС и подкопаване на подкрепата за Украйна“, коментира Алекс Кокчаров, геоикономически анализатор в Bloomberg Economics в Лондон. „За да постигне тези цели, Кремъл поддържа правдоподобно отричане, като използва анонимност и посредници, за да замъгли пряката връзка с държавата“, добавя той.

Някои страни членки на Европейския съюз (ЕС) призовават блока да отговори, като приеме блокирани по-рано санкции, включително изземване на активи, забрана за транспортиране на руски втечнен природен газ и ограничаване на визите, посочват запознати с въпроса. ЕС подготвя друг пакет от санкции срещу стотици лица и организации, който се стреми да приеме през есента, казват източници на агенцията, пожелали анонимност.

Предишни подобни мерки обаче не успяха да ограничат Москва, затова е малко вероятно те да го направят и сега.

„Русия е готова да използва военни средства, защото досега не успя да обезкуражи подкрепата за Украйна“, казва Марек Кохв, ръководител на програмата „Сигурност и устойчивост“ в International Centre for Defense and Security, базиран в Талин. „Това е пряко свързано с това как Русия се справя на фронтовата линия“, добавя той.

Членките на НАТО обещаха 80 млрд. долара военна помощ за Украйна за 2026 г. и „поне същите нива“ през 2027 г. на срещата на Алианса. Средствата се осигуряват предимно от Европа.

Британският премиер Анди Бърнам предаде чертежи на крилати ракети на Киев наскоро. Той също така сравни борбата на Украйна със съпротивата на Великобритания срещу нацистите през Втората световна война, което предизвика реакция от говорителя на Кремъл Дмитрий Песков.

Песков коментира пред репортери, че Великобритания „методично и редовно налива масло в огъня“ и „методично и редовно крои планове за предотвратяване на какъвто и да е напредък в мирния процес“.

Москва предупреждава също, че Лондон ще се изправи пред „последствия, за които ще трябва да отговаря“ след съобщения, че Киев е използвал дронове, произведени от британски компании, за извършване на удари на руска територия.

Този месец естонските власти заявиха, че разследват руско участие в пожар в Milrem Robotics, производител на дронове, който доставя за Украйна. Латвийска благотворителна организация за Украйна съобщава, че складът ѝ е бил обект на палеж миналия месец.

„Русия очевидно се стреми да ескалира ситуацията – не чрез пряка военна ескалация, а може би чрез оказване на влияние върху западните страни, особено върху тези, които подкрепят Украйна“, коментира финландският премиер Петери Орпо в Хелзинки. По думите му обаче това не работи и всъщност има обратен ефект.