Каква година изпратихме и каква започва?

2014 г. ще бъде запомнена от икономистите с издънения бюджет, фалита на Корпоративна търговска банка (КТБ), дефлацията и понижения рейтинг на България от S&P до "боклук" след 10 години на инвестиционен клас рейтинг. По-голямата част от годината беше доминирана и от политическа несигурност, която повлия на цялостния бизнес климат в страната. Все пак икономическият растеж се засили спрямо 2013 г., като за първите три тримесечия достигна съответно 1,1%, 2,1% и 1,9% на годишна база според некоригираните данни на НСИ.

Миналата година, за разлика от 2013 г., двигател на растежа бяха вътрешното потребление и инвестициите, докато износът стагнира. Тук е важно да се спомене, че по-големият принос за ръста на вътрешното потребление имаше индивидуалното и колективното потребление на правителството, което пък беше пряко следствие от „развързването на кесията” и резкия ръст на бюджетните разходи.

Все пак индивидуалното потребление на домакинствата също отбеляза ръст през първите девет месеца на 2014 след спад през 2013 г. По-високото потребление може да се обясни както с дефлацията и нейния благоприятен ефект върху реалните доходи, така и с по-сериозното създаване на нови работни места за първи път от 2009 г. Насам.

Раздвижването на пазара на труда беше една от добрите новини на 2014 г. – през първите три тримесечия се създадоха между 40 000 и 50 000 нови работни места, т.е. заетите нараснаха с толкова спрямо същия период на 2013 г. Съответно и съвкупните трудови доходи се увеличиха, като подкрепиха потреблението на домакинствата.

Изборите през есента и последвалото съставяне на правителство допринесе за стабилизирането на политическата среда след близо две години на политически хаос. Прекалено широкото коалиционно правителство и няколкото сериозни търкания между по-малките партньори и най-голямата управляваща партия, ГЕРБ, още в първите седмици на съвместното управление, обаче, запазват относително високо нивото на политически риск и през 2015 г.

До момента двете най-сериозни изпитания за коалицията бяха ултиматумът на Патриотичния фронт за напускане на правителството след назначаването на зам.-министър на икономиката от етнически турски произход и игнорирането на РБ при промените в КСО, които отвориха вратата за прехвърляне на лични партиди от 2-рия стълб на пенсионната система към НОИ.

Предвид факта, че в правителството участват представители на целия политически спектър (дясноцентриска, дясна, националистическа и лява партия), то бъдещите неразбирателства са, общо взето, гарантирани. Съответно, малко вероятни са и по-смели реформи в най-проблемните обществени системи – здраве, образование, сигурност, енергетика.