Цифровизацията на България влиза като приоритет в нова стратегия

България да притежава конкурентоспособна цифрова икономика и висок стандарт на гражданите, които да са основани на знанието и интелигентния растеж. Да има модерна и сигурна цифрова инфраструктура, високо ниво на образованието и обучението, благоприятни условия за разработване и внедряване на иновации, базирани на авангардни цифрови технологии, в икономическите и социални сектори и ускорена цифрова трансформация на икономиката, които да генерират висок и устойчив икономически растеж.

Това не е научна фантастика. Това е визията, заложена в новия проект на стратегия за цифрова трансформация за периода 2020 – 2030 г. Документът е изготвен от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и е публикуван за обсъждане на сайта за обществени консултации. Крайният срок за подаване на становища е 22 април.

Ведомството признава, че България не се възползва изцяло от новите цифрови технологии и иновативните бизнес модели. Състоянието на цифровизацията на промишлеността варира в различните сектори, особено между високотехнологичните и традиционните сектори, а голяма част от работната сила няма и основни цифрови умения.

В стратегията се залага изпълнението на шест основни цели: разгръщане на сигурна цифрова инфраструктура, осигуряване на достъп до адекватни технологични знания и цифрови умения, отключване потенциала на данните, цифровизация в полза на кръгова, нисковъглеродна икономика, повишаване ефективността на държавното управление и качеството на публичните услуги.

Приоритетите са цифрова инфраструктура; киберсигурност; научни изследвания и иновации; образование и обучение; адаптиране на трудовия пазар – образование, обучение и социална защита; цифрова икономика; селско стопанство; транспорт; околна среда и климат; здравеопазване; финанси; култура; дезинформация и медийна грамотност; териториално развитие; цифрово управление; сигурност и участие на гражданите в демократичния процес.

Високоскоростна свързаност

В проекта на стратегия се посочва, че усилията ще се насочат към към изграждане на ефективна облачна инфраструктура, инструменти за обмен на данни, архитектури и механизми за управление на процъфтяващи екосистеми за споделяне на данни и изкуствен интелект.

До 2030 г. правителството е амбицирано да осигури гигабитова свързаност за всички основни социално-икономически двигатели като училища, транспортни центрове и основни доставчици на обществени услуги, както и цифрово интензивни предприятия. Подкрепата за високоскоростна свързаност ще бъде придружена от мерки за повишаване на цифровите умения на гражданите и стимулиране на търсенето на интернет базирани услуги от населението и бизнеса.

В документа се посочва, че Затова 5G мрежите и оптичните мрежи ще бъдат сред най-важните градивни елементи на нашата цифрова икономика и общество през следващото десетилетие. Технологията 5G се разглежда като средство за индустриална трансформация чрез разгръщането на нови мрежи, които ще осигуряват гигабитови скорости на предаване на данни с ниска латентност и значително подобрена производителност и надеждност. Освен че ще осигури на потребителите и бизнеса висококачествена свързаност, тя ще подкрепи и развитието на интернет на нещата – непрекъснато увеличаващия се брой свързани устройства.

Бъдещите 5G мрежи ще могат да обслужват и системите, базирани на изкуствения интелект, посредством анализ и управление на данните в реално време. Очаква се 5G инфраструктурата да обслужва не само индивидуални потребители, но и широк спектър от професионални приложения, позволявайки иновативни бизнес модели в множество сектори. 5G технологията ще подкрепи и развитието на модела Индустрия 4.0.

Научните изследвания като фактор за постигане на икономически растеж

Усилията ще бъдат насочени към продължаване на подкрепата за научни центрове за върхови постижения и центрове за компетентност с потенциал за свързване в европейски мрежи чрез модернизиране на научноизследователската инфраструктура и оборудване, посочва се в стратегията.

Необходимо е също да се осигури допълнително финансиране на конкретни пазарно ориентирани приложни научни изследвания в областта на цифровите технологии на конкурентен принцип. Усилията ще бъдат насочени към създаване на условия за привличане на млади учени и международно утвърдени висококвалифицирани учени и съответно да се осигури подкрепа за трансфер на научните резултати към индустрията и публичния сектор.