На юана ще са необходими десетилетия, за да оспори хегемонията на долара

Ако предположим, че китайският юан ще се превърне в световна резервна валута през следващите две десетилетия, добре е да си припомним историята на японската йена, пише Bloomberg.

Интернационализацията на японската валута през 70-те и 80-те години затвърди употребата й в международни сделки и утвърди мястото й на международните капиталови пазари, коментира Алистър Торнтън, икономист на IHS Global Insight в Пекин.

След това обаче звездата на йената постепенно залезе, а японската валута стана жертва на нежеланието на правителството в Токио напълно да отвори финансовите си пазари, както и да се фокусира върху развитието на финансови продукти, допълва анализаторът.

Като валута за резерв йената достигна своя пик през 1991 г. при дял от около 9% преди да се стабилизира на 3%, изтъква той.

Същата съдба може да сполети и Китай. За да получи статут на резервна валута, юанът, а и китайският икономически модел като цяло, ще трябва да претърпят фундаментални промени. Те включват либерализирането на финансовите пазари и освобождаването на валутния курс, коментира Торнтън.

„Необходимо е да бъдат преодолени силна политическа опозиция и мощни задкулисни интереси. Необходима е и воля китайската икономика да бъде изложена на нов и непознат стрес и външна волатилност. Китай също така трябва да предприеме най-сериозните икономически и финансови реформи в новата си история“, допълва той.

„На фона на анемичната и несигурна прогноза за глобалната икономика няма да е изненада, ако китайските лидери изпаднат в политически консерватизъм“.

На юана се падат по-малко от 1% от среднодневния оборот на глобалните валутни пазари. Китайската валута се нарежда някъде между руската рубла и турската лира, коментира Торнтън, цитирайки данни на Банката за международни разплащания (BIS). Този процент е нищожен на фона на 85% за американския долар и 40% за еврото.

„Въпреки че някои от мерките за интернационализация на юана вече се прилагат, постигането на статут на валута за резерв ще бъде толкова бавно, че обсъждането на подобна перспектива е безсмислено“, казва той.

„Най-доброто, на което Пекин може да се надява през следващите няколко десетилетия, е юанът да получи статут подобен на този на японската йена – интернационализиран, но умерено използван като като валута за резерв. Дори това обаче ще се окаже сравнително трудно“, допълва икономистът.