Лесната част за управителя на Турската централна банка свърши

Лесната част вероятно вече е приключила за управителя на Турската централна банка Мурат Уйсал, след като финансовата институция намали за пореден път лихвените проценти, превишавайки прогнозите.

Получила нова доза смелост от стабилността на лирата и насърчавана от призивите на президента Реджеп Ердоган за по-агресивно облекчаване на политиката, Комисията по парична политика намали основната си лихва за четвърти пореден път до 12% от 14%. Това надвишава очакванията на повечето икономисти, допитани от Bloomberg.

Но по-малко от шест месеца след идването си на власт, Уйсал започва да усеща ограниченията на цикъла на облекчения предвид обещанието си да запази едно прилично ниво на реална възвръщаемост за инвеститорите. В четвъртък комисията премахна фраза, използвана по-рано, според която позицията на банката „до голяма степен“ е в съответствие с прогнозирания път на отслабване на инфлацията. Това на свой ред може да означава, че банката ще забави темпото на разхлабване на паричната политика.

Турската лира поскъпна, след като по-рано днес стана ясно решението на банката, като десет минути след 20 ч. стойността й е 5,7874 долара.

Но с подновеното ускоряване на инфлацията, реалните разходи по заеми – най-високите в света по времето, когато Уйсал пое поста през юли, може да се окаже, че няма да издържат още дълго да служат като защита от разпродажби.

С последното понижение на лихвите от днес общият обем на облекченията при гуверньора Уйсал достига 12 процентни пункта.

Доскоро лирата успяваше да устои на намаляването на лихвите, като прогнозираната за декември волатилност достигна до едно от най-ниските си нива от години насам. Въпреки това тревогите на инвеститорите остават, а турската лира този месец е напът да се окаже най-зле представящата се валута на развиващите се пазари спрямо долара.

„Банката най-вероятно ще стане по-предпазлива в краткосрочен план като се има предвид вероятно по-проблематичните четения на инфлацията“, посочва Мохамед Мерджан, главен икономист на ING Bank AS.

По-рано през седмицата турският президент също коментира темата за паричната политика. По думите му страната ще се придвижи към едноцифрени лихвени проценти през идната 2020 г.

Фиксацията на Ердоган върху ниските лихви едва ли може да се посочи като единствено обяснение за облекченията. Икономиката тепърва започва да набира инерция след рецесията и макар инфлацията да получи тласък през ноември, тя не отговори на очакванията.

Увеличението на потребителските цени започна да се ускорява през юни 2018 г., след като срива на лирата удари цените в страната. След като достигна върха си от 25,2% миналата година, то се срина до едноцифрен процент, преди да ускори отново до 10,6% през ноември.

По всяка вероятност неговият размер ще е около долната граница на прогнозата на централната банка от октомври или около 11%.

Междувременно ръководството на централната банка увеличи и броя на срещите си през идната година до 12 от осем през 2019 г. – решение, което би им позволило да седвижат с по-малки стъпки, ако искат да изпълнят целта на Ердоган за едноцифрени стойности.