ЕЦБ може би готви още стимули въпреки противоречията

Въпреки разногласията по отношение границите за паричните стимули на Европейската централна банка управителят Кристин Лагард вероятно се готви да предприеме още мерки.

Тя заяви, че нейната институция „не е възпряна“ от правните разногласия за програмата за закупуване на активи в размер на 2,7 трилиона евро (2,9 трилиона долара) и ще направи всичко необходимо, за да запази еврозоната през коронавирусната криза, информира Bloomberg.

За много икономисти и инвеститори това почти сигурно означава разширяване на отделния план за изкупуване на облигации - програмата в размер на 750 милиарда евро - която бе създадена през март специално за борба с опасността от пандемията.

ЕЦБ може да реши да увеличи тази програма, да я разшири до 2021 г. или да обещае да реинвестира постъпленията от облигации. Единственият въпрос е кога.

Решението на германските конституционни съдии от миналата седмица, че ЕЦБ може би е прекрачила своите правомощия, излезе в много чувствителен момент. Най-лошата рецесия на континента в следвоенните времена и трудностите на правителствата за постигане на съгласие за съвместен фискален отговор доведе до предупреждения, че валутният съюз е изложен на риск.

Присъдата предизвика незабавна реакция от най-висшия трибунал на Европейския съюз. Европейският съд в Люксембург издаде рядко съобщение за печата, в което казва, че „единствено той“ може да постанови дали акт на институция на ЕС противоречи на правото на ЕС.

Европейската комисия заплаши на два пъти през уикенда, че ще започне съдебна процедура срещу Германия, като председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен заяви, че „последната дума за правото на ЕС винаги е на  Люксембург“.

Междувременно обаче ЕЦБ прогнозира, че икономиката на региона ще се свие с между 5% и 12% през тази година и може да не се възстанови до нивата преди вируса до края на 2022 година. Лагард каза в петък, че правителствата вероятно ще трябва да емитират допълнителен дълг в размер между 1 и 1,5 трилиона евро.

Някои от членовете на ръководството на ЕЦБ открито подчертаха вероятната нужда от повече действия. Все повече икономисти прогнозират, че по-късно тази година кризисната програма ще бъде увеличена с около 500 милиарда евро.

Колко скоро е необходима повече подкрепа, отчасти зависи от това как протича облекчаването на мерките, но някои решения стават належащи. Най-краткосрочният дълг, който притежава ЕЦБ, може да започне да изтича през следващия месец, а централните банкери все още не са казали дали ще реинвестират парите, както правеха с по-старата програма за закупуване на активи.

„Нашето работно предположение е, че са реинвестирани. Но не можем да го потвърдим“, каза Пиет Кристиансен от Danske Bank.

Възможното засилване на противоречията

ЕЦБ получи три месеца, за да оправдае прилагането на програмата си от 2015 г., или централната банка на Германия ще се откаже от нея. Това би било голям удар - Германия е най-голямата икономика на блока, а Бундесбанк отчита най-голям дял от покупките на облигации.

„Причината за допълнителна подкрепа от страна на паричната политика е очевидна. Начините за нейното обявяване обаче станаха по-трудни за преценяване “, казва икономистът от JPMorgan Грег Фузези. „Трудно е да се каже дали ЕЦБ ще се движи по-предпазливо, за да запази добрия тон с Федералния конституционен съд на Германия или ще демонстрира своята независимост по-агресивно“, добави той.

Ако ЕЦБ реши, че са необходими повече стимули, спешната програма е очевидното средство, тъй като не беше обхванато от решението от миналата седмица. Това обаче не означава, че е извън опасност - ищците в последния случай вече се готвят да се насочат към нея.

Германското списание Der Spiegel съобщи, че служителите на финансовото министерство вече се опитват да отстранят „тази заплаха“. Твърди се, че те са разглеждали въпроса дали планът е пропорционален на икономическата среда.