Централните банки и кризата: Ела зло, че без теб - по-зло

Еврозоната – сега накъде?

„Не“-то от Берлин дойде незабавно. Общи коронаоблигации биха „поставили под въпрос основните принципи на нашите съвместни, но след това отново отговорни действия", каза Ангела Меркел след срещата на високо равнище на ЕС през април. За канцлера, от друга страна, Европейският механизъм за стабилност (ЕСМ) бе „предпочитаният инструмент“, а Германия не вижда причина да подкрепя новите механизми за защита на еврозоната. Малко по-късно Меркел и френският президент Еманюел Макрон представиха собствен план за зоната, а "спестовната четворка" го контрира с нови предложения малко по-късно.

Острият сблъсък на различните интереси на европейско ниво не е изненадващ. След последната голяма икономическа криза дефицитите на паричния съюз бяха пренебрегвани твърде дълго. В областта на икономиката сега съществува консенсус, че в своята конструкция от Маастрихт от 1992 г. еврозоната съдържа системни недостатъци, които я правят податлива на тежки кризи (въпреки че, разбира се, все още има разлики в оценката на необходимите стъпки). Именно тези страни, които пострадаха особено тежко от еврокризата, бързо разбраха спешната необходимост от промяна на архитектурата на валутния съюз.

Но по-специално Германия през последните години настискаше спирачката на реформите, не на последно място заради факта, че в страната кризата на световния финансов пазар от 2008/09 г. беше бързо преодоляна, а последващата еврокриза почти не бе усетена. Сегашното федерално правителство също (поне не мнозинството) не се отказва от наратива, че еврокризата е била предимно криза в Южна Европа, която се дължи на липсата на „дисциплина“ и конкурентоспособност на отделните държави членки.

Хората в Гърция, Ирландия, Португалия, Кипър, Испания и Италия трябваше да преживеят с болезнено страдание как този курс на девалвация води до рязко увеличаване на безработицата, задушава икономиката и предизвиква трудни за поправяне социални и политически катаклизми. те. Втори път тези държави едва ли ще се доверят на такъв лечебен курс. И ако не заради социално-икономическа причина, то от страх за това да не дадат безплатен билет към властта на десните популисти, които вече са се възползвали от последната криза, за да се уредят в европарламента.

Постигането на споразумение за споделяне на рисковете чрез общи облигации е трудно и съпроводено с политически противоречия в съюза отчита Петров.

Към затрудненията трябва да добавим и решението от преди 3 седмици на Германския конституционен съд. Винаги е било проблематично да коментираме дали съдебните присъди са правилни или грешни - в края на краищата има съдии, които са обучени и отговарят за тълкуването на законите. В случая с решението на Федералния конституционен съд за покупките на облигации от ЕЦБ обаче ситуацията е малко по-различна. Защото най-късно с мотивите си за съдебното решение съдът се осмели да прецени не просто чисто правни въпроси, а реши да осъди икономически подход - и за съжаление на ниво, което не надхвърля отдавна опроверганите и до голяма степен абсурдни аргументи на онези, които от години проповядват срива на еврозоната. Защото, когато липсва транснационална солидарност и управление на кризи, фалшивата и анахронична идея на протекционистката национална общност развива едно опасно привличане.

Петров счита решението на конституционните съдии на Германия по-скоро за политико-икономическо. „Това решение няма силата да обвърже институциите на ЕС с каквито и да било действия, но дава отлична възможност за ускоряването на процеса на създаване на обща федерална европейска фискална политика“, казва Петров. Той смята, че правилният път през държавите от ЕС е към постепенното интегриране в единен фискален съюз, ръководен от главен представител по фискалните въпроси в Комисията, който да съчетава функциите на Еврогрупата.

Според изпълнителния директор на Madara Invest Ltd. ЕЦБ играе важна роля в паричната политика на целия европейски съюз и програмата ѝ е напълно целесъобразна. Заради решението на Федералния конституционен съд срещу програмата за изкупуване на облигации на ЕЦБ обаче Киров смята, че институцията може да бъде затруднена в изпълнението на програмата си. Това изглежда логично – все пак Германия е и най-голям акционер. Това би намалило ликвидността на централно ниво, което в условията на криза би имало негативен ефект, опасява се Киров.

Между другото изглежда, че Европейската централна банка (ЕЦБ) вече крои резерзвен план Б -  продължи програмата си за обратно изкупуване на облигации на стойност трилиони евро без Бундесбанк в случай, че германският Конституционен съд принуди основния участник в програмата да се оттегли. Ходовете може да се окажат моментът на истината за еврозоната, подлагайки на изпитание ангажимента на Германия към валутата, за чието създаване тя изигра най-голяма роля, и принуждавайки я да се справя с дълбоко вкоренени резерви в страната към политиките на ЕЦБ.