ЕЦБ може да отложи решението за прекратяване на покупките на облигации

Европейската централна банка (ЕЦБ) може да отложи вземането на решение за прекратяването на покупките на облигации, докато оценява икономическите последици за еврозоната от войната в Украйна, пише Bloomberg.

Инфлацията на Стария континент доближава 6% - три пъти над целевото равнище от 2% на банката - докато възстановяването на Европа от пандемичните спадове е застрашено заради руската инвазия, която допълнително увеличи цената на енергията и носи риск за ограничаване на търговията и инвестициите.

ЕЦБ

На фона на изключително високата несигурност предизвикателството пред ЕЦБ ще е да осигури подкрепа, без да позволи на цените да се покачат без контрол. Централните банкери са на мнение, че пътят към премахването на ерата на рекордно ниските лихвени проценти и на прекратяването на покупките на облигации, продължили няколко години, все още е подходящ, въпреки че постигането на тази цел може да отнеме повече време.

Икономистите, анкетирани от Bloomberg, прогнозират, че ЕЦБ ще започне да повишава лихвите през 2022 г., но нямат конкретни очаквания, че на заседанието си на 9-10 март следващата седмица Управителният съвет на банката ще реши да премахне паричните стимули. Досега очакванията бяха това заседание да е ключов момент за премахването на подкрепата.

Според икономистите на заседанието си през юни ЕЦБ ще реши да прекрати покупките на облигации до септември 2022 г., докато само един от анкетираните смята, че те ще продължат и през 2023 г.

„Ако конфликтът между Русия и Украйна продължи няколко месеца, това може да забави донякъде премахването на разхлабената парична политика“, каза старшият икономист в Zuercher Kantonalbank Мартин Ведер. „По-силният инфлационен натиск обаче ще насочи банкерите към постепенно нормализиране на политиката“, смята експертът.

На заседанието си следващата седмица ЕЦБ ще представи обновени инфлационни прогнози, които се очаква да вземат предвид руската инвазия в Украйна, както и най-скорошните данни за инфлацията в еврозоната, които показаха, че тя се е ускорила за четвърти пореден месец през февруари. Миналата седмица главният икономист на ЕЦБ Филип Лейн заяви, че войната в Украйна ще свие брутния вътрешен продукт (БВП) на еврозоната с 0,3-0,4 процентни пункта тази година.

„При сценарий с продължителна война – който сега изглежда е по-близко до базисния сценарий – санкциите от САЩ и ЕС и отговорът на Русия избутват цената на енергията в посока нагоре. Газът за 180 евро на мегаватчаса и петролът с цена от 120 долара за барел добавят около един процентен пункт към инфлацията в еврозоната и допринасят за натиска върху потребителите. Като се вземе предвид и влиянието върху потреблението, това означава значително по-бавен ръст, с което повишение на лихвите през 2022 г. не е възможно“, смята главният икономист за Европа Джейми Ръш.

Очакванията на икономистите са инфлацията в еврозоната да достигне 4,6% през 2022 г. и през следващите две години да е на ниво от 2%, което е в съответствие с прогнозите на европейския регулатор.

Централните банкери са изправени пред „трудния избор между това да се борят с понастоящем високата инфлация и да подкрепят перспективите за растежа, които изглеждат уязвими“, коментира старшият макро стратег в Rabobank Бас ван Гефен. „Стратегията за минимизиране на загубите предполага, че ЕЦБ трябва все още внимателно и постепенно да намали стимулите“, смята Ван Гефен.