Финансовата система преминава през кризи на всеки пет-седем години. Това заяви през януари главният изпълнителен директор на JPMorgan Джейми Даймън пред анкетната комисия към Конгреса на САЩ, която разследва причините за финансовата криза, припомня Bloomberg.
Ако неговите думи се окажат верни, то следващата финансова криза може да връхлети още през 2015 г., което обаче е години преди замислените регулаторни реформи в банковия сектор да влязат в сила.
Много от мерките, които бяха одобрени от американското правителство и от финансовите регулатори по целия свят през тази година, са насочени към смекчаване на рисковете от финансови кризи в бъдеще.
Засега обаче изглежда, че ще трябва да минат много години, преди те да се приложат на практика в САЩ или в Европа. Базелският комитет по банков надзор например планира да даде на банките по целия свят срок чак до 2018 г., за да отговорят на новите ограничения за това доколко могат да задлъжняват.
Междувременно в САЩ бе одобрено правилото на Волкър, което ще накара банките да намалят дяловете си в хедж фондове и фондове за дялово инвестиране, влизащи в същата финансова група. Преди това да се приложи на практика обаче може да минат повече от десет години, според финансови анализатори и юристи.
Склонността на банките да използват взети назаем пари, известна като ливъридж, за да ги инвестират в сложни, неликвидни ценни книжа, допринесе за най-тежката кредитна криза в целия свят от годините на Великата депресия насам през 2008 г. и 2009 г.
Бързината обаче, с която ще бъдат наложени ограничения за вложенията им в подобни ценни книжа, на този етап противоречи на скоростта, с която банки като UBS и Morgan Stanley наемат нови служители, за да подсилят звената си за търговия с финансови инструменти.
Рой Смит, професор по финанси в Нюйоркския университет и бивш банкер в Goldman Sachs, е на мнение, че световната финансова система остава незащитена от рискове през следващите осем до десет години заради отложеното прилагане на финансовите реформи. Неговото мнение се базира на досегашния опит на правителствата при осъществяването на регулаторни промени във финансовия сектор.
Финансовият министър на САЩ Тимъти Гайтнър заяви през миналата седмица, че правителството иска да промени бавното темпо, с което правилата са създавани и прилагани в миналото. Той също потвърди, че банките ще имат срок до 2013 г. да спазят новите правила за изискуем минимален капитал, както и още няколко години, за да си изградят капиталови буфери и да посрещнат строгите капиталови изисквания.
Според юристи замислените ограничения в банковия сектор изискват да се направят редица проучвания, за да могат да се разработят новите правила, които ще ограничават банките при търговия с ценни книжа за собствена сметка, както и вложенията им в инвестиционни фондове.
Финансовите кризи се случват през все по-малки интервали. Кредитната криза от 2008 г последва балона в технологичния сектор от 2000 г. и 2001 г., който дойде две години, след като Русия спря да плаща своя държавен дълг, а хедж фондът Long-Term Capital Management фалира, което разтърси силно финансовите пазари.
Базелският комитет облекчи през миналия месец част от правилата за капиталова регулация на банките, като разхлаби изискванията си за типовете активи, които могат да се включат в собствения им капитал. Срокът за прилагането им е 2018 г., което означава, че банките могат да опитат да закрепят своя капитал междувременно с очакваните печалби от бъдеще, вместо да приложат незабавно мерките.
Това според експерти е равносилно на ситуацията, в която шофьор увеличава скоростта, преди да затегне своя колан.
Усилията на Базелския комитет да накара банките да държат повече ликвидни активи, които лесно могат да се продадат при нужда, като планираното ново съотношение за капиталова адекватност няма да влезе в сила преди 2018 г.
За една банка, която заема 20 долара за всеки долар собствен капитал, само 5% спад в цената на активите, в които инвестира, може да я доведе до несъстоятелност.
Според Саймън Джонсън, бивш главен икономист на Международния валутен фонд (МВФ), отлагането на реформата за 2018 г. е като да се направи абсолютно нищо, защото дотогава ситуацията на финансовите пазари може да се е променила многократно. Той предупреждава, че финансовите регулатори трябва да се тревожат повече за следващата финансова криза, отколкото действията им показват на този етап.


Жълт код за силен вятър и вълнение е обявен за четвъртък за морското крайбрежие
Над 50 000 бебета са се родили у нас през 2025 г.
Асен Личев: Европа пресъхва, а чиновниците още пишат доклади
България е на опашката в ЕС по брой коли, но начело на класацията по най-стари автомобили
Джош Кушнер и Боб Айгър купуват Лос Анджелис Лейкърс за $12,5 милиарда
Тръмп се връща към икономически натиск върху "окопалия се" ирански режим
Отчетите на S&P 500 са толкова добри, че инвеститорите вече се притесняват
Изкуственият интелект тласка енергийния сектор към нова вълна от сделки
Хедър Конли: Тръмп няма много варианти в Иран - Част 1
Шест проблема при Honda CR-V на старо
Cybertruck стана количка с дистанционно в безумен проект
Проблем блокира шофьори и пътници в хибриди на Lexus и Toyota
Jaguar показа интериора на електрическия Type 01
Nissan създаде оръжие срещу аквапланинга
Екип на ЕК анализира миграционната ситуация в Сеута
ПСЖ спечели за втора поредна година Суперкупата на Европа
Иран: Ормузкият проток остава затворен, докато не се приемат условията ни
Съдът ще гледа мярката на момичетата, задържани за убийството на Георги Кузев
265 са вече жертвите на земетресението в Колумбия
преди 15 години as bih stoial zad Leninovoto vijdane za krizataSpored Lenin krizata zapo4va kogato spekulativnia kapital narastne travrde mnogo i zavarshva kogato spekulantite zagubiat kapitala siWall Street ne zagubi nishto, zashtotot FED shtedro nalivashe i naliva pari, riskuvaiki badeshteto na USA. Taka 4e krizata oshte dalgo shte ia imaprez 90-te margina na pe4albata na Wall Street beshe 12-15% sega e 50-60% - t.e. kvoto John iz4uka Wall Street go pribiraKItaitsite i Germantsite niama da zapo4nat pove4e da konsumirat, shtoto Germantsite oshte pomniat kakvo napravi ha bankite s Germaania i ne vzimat zaemi, a Kitaitsite ne vzimat zaemi. zashtoto nema koi da im date, taka 4e tova s po-golemata konsumatsiia edva li shte stane skoro отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 15 години Следваща финансова криза ще има само ако тази свърши... Което далеч, далеч не е сигурно, че ще се случи в близките няколко години. За да свърши тази криза трябва или някой да започне да заема или друг харчи натрупаното. Което засега поне не се очертава - китайците и германците да започнат да консумират, а американците и англичаните да започнат да произвеждат за тях. Смех... :-)))...А то добре, че китайците не консумират колкото американците щото иначе само за броени години ще свършат всички полезни изкопаеми и тогава ще стане наистина интересно. отговор Сигнализирай за неуместен коментар