Преди точно три години, на 9 август 2007 година, френският банков гигант BNP Paribas обяви, че спира обратните изкупувания от три от взаимните си фондове. Така бе сложено началото на кредитната криза, припомня CNBC.
Колапсът на американския пазар на високорискови ипотеки и ефектът върху ипотечните облигации предизвика серия от кризи, които бяха на косъм да срутят глобалната икономика. Три години по-късно светът остава обвит в неяснота. Безпрецедентните действия на водещите централни банки и правителствата по целия свят предотвратиха срив на глобалната икономика, но според анализатори изходът от кризата все още е далеч.
„Кризата ще свърши тогава, когато банковото кредитиране се върне на нормалните си нива, акциите поскъпнат, а рискът се понижи. Това все още не се е случило“, коментира Брендън Браун от Mitsubishi UFJ Securities за CNBC.
„Основният проблем е, че количественото улесняване се оказа непродуктивно. Централните банки спряха цените от пропадане. Когато цените падат, хората купуват и с действията си централните банкери застанаха на пътя на възстановяването“, смята той.
Банковата криза далеч не е свършила, смята и Робин Бю от Economist Intelligence Unit. “Съществува краткосрочна нужда да се гарантира, че банките няма да поемат рискове, които могат да предизвикат проблеми, както и дългосрочна нужда банките да започнат да кредитират малки и средни по размер бизнеси“, посочва той.
Глобалната търговия е нараснала силно спрямо разгара на кризата и компаниите предприемат корективни действия спрямо запасите от продукция. Това подобрява резултатите им, казва Бю.
„Важно е да не се гледа мрачно на ситуацията, тъй като възстановяването започва в богатите страни. Има нужда от фискална консолидация, но Китай ще увеличи вътрешното търсене в много други страни по света“, уверен е той.
Въпреки това банковата криза продължава, като пазарът на търговски площи в САЩ изглежда „болен“ заради кредитите на стойност 1,4 трлн. долара, падежиращи между 2011 и 2014 година, и липсата на кредитополучатели, каквато е имало в Япония през 90-те, смята той.
Колкото и лошо да изглеждат нещата обаче, най-големите 150 банки в света вече са вън от кризата, уверен е Ралф Силва, банков анализатор и директор на Silva Research Network.
“Най-големите 150 банки в света изхарчиха огромни суми, за да излязат от кризата, но големите проблеми остават за по-ниските звена на хранителната верига. Силно се притеснявам за банките между местата 300 и 1000 в глобалната класация. Там няма прозрачност и нивата на задлъжнялост са проблем. Ако има проблеми, те ще са там“, уверен е специалистът.
В резултат на финансовата криза изчезнаха два от символите на американския инвестиционен пазар – Lehman Brothers и Bear Stearns, множество компании бяха национализирани, а проблемите заляха Европа и Азия, където също имаше големи преструктурирания, фалити и национализации.


Спартак загуби от Левски с 1:3 под дъжда на "Коритото"
Читалище "Васил Левски 1945 г." ще зарадва варненци с безплатен коледен спектакъл
Какво време ни очаква за студентския празник?
Може ли изкуственият интелект да намали броя на върнатите покупки от е-магазини?
Бездомници превзеха подлезите във Варна (СНИМКИ)
Джей Ло се завръща в бившия СССР, след като Путин прогони звездите от Москва
Не можем да очакваме автоматични позитивни ефекти от еврозоната без усилия
Настоящият модел на поддържане на дефицити и дългове е към своя край
Нобелов лауреат за мир: Иран използва екзекуциите като „инструмент за репресии“
Фирми от САЩ разграбват редкоземните елементи, нужни на Европа за превъоръжаване
Ландо Норис е новият шампион във Формула 1
Кризата във VW зачеркна два основни модела
Десетте ветерана на европейските пазари
Кои китайски марки ще изчезнат от Eвропа?
Kia показа дизайна на бъдещето си
Наводнение в Лувъра е нанесло щети на документи и архиви
Зеленски призова съюзниците да увеличат подкрепата си за Украйна
МОСВ предприе спешен мониторинг на морските води заради танкера "Кайрос"
Мъж е загинал след челен сблъсък между две коли на пътя Габрово - Севлиево
Доставиха храна на борда на "Кайрос"
преди 15 години Защо трябва Германия, Китай и Япония да внасят повече? Защо търговските дисбаланси да са били причина за кризата?И какъв точно е паралела с гърците не ми стана ясно? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 15 години Защо трябва Германия, Китай и Япония да внасят повече? Защо търговските дисбаланси да са при отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 15 години дори да има добро развитие - ръстове на борсите, стабилизиране на икономиките и имотите, дисбалансите остават! трябват фундаментални промени в банковия сектор, в търговията с деривати, а що се отнася до ЕС - обща фискална политика. Защото едва ли спазващите правилата с такава охота ще плащат за проблемите на слабите отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 15 години То може да е полезно да се говори оптимистично, но едни от големите причини за кризата - търговските дисбаланси си стоят и нищо не се е променило. Ще ми се да видя как ще стане това Германия, Китай и Япония да започнат да внасят повече, а другите да изнасят. Това ми се вижда непостижима цел. В това отношение Гърция ще е много ценен (почти лабораторен) експеримент - задлъжнялостта е до тавана, социалния натиск е голям и правителството наистина не може повече да отлага решаването на проблемите. Ще бъде интересно да се наблюдава. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 15 години ЧРД, кризо! Да си ходиш вече :) Ние май излизаме от тебе вече, да знаеш :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар