Фискалният договор ще излезе скъпо на страните, получаващи помощ от ЕС

Ако бяхте гласоподавател в изпаднала в неплатежоспособност демокрация, представете си, че трябва да се съгласите със следното:

- Винаги когато се стигне до политически спор за бюджета или някакъв друг финансов проблем ще се появяват външни наблюдатели, които ще следят как точно вашето правителство ще се справи със ситуацията.

- Всяка година правителството ви ще трябва да изпраща бюджетните си планове на чуждестранни бюрократи. Ще трябва да бъде предоставяна и предварителна информация за предстоящи реформи и планирани ДЦК аукциони.

- Чуждестранните бюрократи ще имат достъп и до всички правителствени и банкови детайли. Те ще могат да подлагат банките на стрес тестове, да искат ревизии на планираните от правителството разходи, ако приходите се окажат недостатъчни, и като последна мярка, да замразяват предоставени на страната фондове и дори да налагат глоби, ако правителството не успее да овладее бюджета си.

Подобен безпрецедентен контрол върху националния суверенитет не е част от международни санкции, наложени върху някоя тънеща в мизерия страна от третия свят, а същността на новия фискален съюз, за който европейските лидери се договориха в петък, в опит да затегнат бюджетната дисциплина в Европейския съюз (ЕС).

Не е ясно колко стриктно новите правила ще бъдат съблюдавани в случаите на страни, които до този момент избягват фискалната криза. Но за изпитващите дългови затруднения правителства, които вече получават финансова помощ, фискалният съюз е висока цена, както от икономическа, така и от политическа гледна точка, която ще трябва да платят за привилегията да останат в еврозоната.

„Комисията ще има по-голяма свобода да прави препоръки за данъчната и бюджетната политика на отделните страни, без обаче това да важи за страните, вписващи се в бюджетната рамка“, пише Financial Times.

За да бъде приложен новият договор, той трябва да бъде ратифициран от 25 от 27-те страни членки на ЕС (Великобритания и Чехия предпочетоха да останат извън договора).

Не е абсолютно сигурно обаче, че ратификацията ще мине гладко навсякъде, тъй като годините на тежки бюджетни икономии са събудили открита ненавист към ЕС сред много избиратели. Ако бъдат приети от националните правителства правилата ще бъдат приложени незабавно, засилвайки надзора над Гърция, Португалия и Ирландия - страните, които за момента получават помощ от ЕС и Международния валутен фонд (МВФ).

Германският канцлер Ангела Меркел определи споразумението като „огромен скок“ към финансова и политическа стабилност в ЕС, докато Wall Street Journal цитира думите на френския президент Никола Саркози: „Обръщаме страницата на финансовата криза... Стратегията, която приложихме дава резултат“.

Фискалният съюз предвижда инициирането на постоянни консултации между проблемните страни и Европейската комисия (ЕК). Също така страните от еврозоната ще са задължени да предоставят цялата налична финансова информация.

Според правилата регулаторните органи на ЕС ще придобият „допълнителни правомощия да изискват банкова информация, както и да подлагат финансовата система на стрес тестове“, съобщава Bloomberg. Стрес тестовете имат за цел да оценяват устойчивостта на банковия сектор при евентуална финансова или икономическа криза.

ЕК ще налага наказания на получаващи финансова помощ страни, които не могат да овладеят бюджетите си, като замразява плащания и цели фондове.

Неотдавна Комисията заплаши да блокира 495 млн. евро за Унгария за това, че страната не успява да контролира прекомерно високия си бюджетен дефицит. Заплахата на Комисията е безпрецедентна.

Решението на Комисията е „стимул за корекция, а не наказание“, посочва комисарят по икономическите и валутни въпроси на ЕС Оли Рен, цитиран от EuropeanVoice.

Според EUobserver страните членки, които са получили помощ „ще останат в режим на строг надзор, докато не изплатят поне три четвърти от предоставената им сума“.

Въпреки критиките, че подобни мерки ще лишат страните от правото да взимат самостоятелни решения, неочаквана подкрепа за новия фискален съюз дойде не от другаде, а от самата Гърция.

„Аз съм 'за' страните да изгубят суверенитета си“, казва Теодорос Пагалос, вицепремиер на Гърция. „Винаги съм казвал, че съм европеец и дори подкрепям федерализма“.