Как да управляваме кредитните балони?

Постулатите на тези модели са прости – когато потребителят тегли кредит, той разменя блага днес срещу обещание да достави такива в бъдеще. Кредиторите оценяват тези обещания единствено, ако има перспектива те да бъдат изпълнени. Това зависи от бъдещите доходи на заемополучателя, които да могат да бъдат обещани на кредитора – това е обезпечеността.

Ако потребителите бъдат ограничени обезпечеността е тази, която определя какво количество обещания могат да бъдат направени. Ако потребителите са ограничени, за да разберем кредитните бумове и сривове ни е нужна теория за движенията на обезпечеността. В последния си труд Алберто Мартин и Жауме Вентура изобретиха макроикономически модел, който предлага подобна теория.

Основна срещу балонна обезпеченост

Новото в труда на Мартин и Вентура е, че разграничават основната от балонната обезпеченост. Основната обезпеченост е част от дохода на потребителя, която може да бъде заложена и съответства на бъдеща продукция.

Балонната обезпеченост е тази част от заложения доход, срещу която стоят балони или финансови пирамиди, тоест тя се състои от правата на потребителя за участие в подобни схеми. Макроикономическата литература е концентрирана върху основната обезпеченост, изучава нейното отражение върху кредита, инвестициите и растежа. Тази картинка на обезпечеността обаче е непълна. Когато основната обезпеченост е недостатъчна, моделът на Мартин и Вентура показва, че тогава доверието на инвеститорите създава и поддържа балони, които увеличават количеството на обезпеченост в икономиката, а оттам и обема на кредитите.

Какви са макроикономическите ефекти от балонната обезпеченост?

По дефиниция тя позволява на заемополучателите да получават по-голямо количество кредит от размера на основната им обезпеченост. Потребителите в момента могат да получат по-голям кредит, защото се очаква, че в бъдеще също ще има „излишък“. Това е ефектът на увеличаване на публичните разходи от балоните, което при равни други условия увеличава инвестициите. Но този бъдещ „излишък“ ще пренасочи една част от ресурсите на бъдещите поколения от инвестициите към рефинансирането на кредита. Това е ефектът на балоните, при който при равни други условия увеличените публични разходи намаляват инвестициите.

Размерът на макроикономическите последствия от балоните зависи от относителната сила на тези два ефекта. Мартин и Вентура откриват, че първият ефект доминира, когато балонната обезпеченост е ниска, а вторият – когато тя е висока. Това води до „оптимален“ балон, който балансира тези два ефекта и осигурява количеството балонна обезпеченост, което оптимизира производството и потреблението в дългосрочен план.