Как да управляваме кредитните балони?

Основна характеристика на балонната обезпеченост е, че количеството ѝ зависи от доверието на инвеститорите или очакванията на пазара. Полученият от потребителите кредит днес зависи от очакванията на пазара за това какво количество кредит ще получат те утре, което от своя страна зависи от утрешните очаквания за кредита на следващия ден и т.н. Заради това понякога пазарите предлагат прекалено много или прекалено малко балонна обезпеченост, което създава естествена нужда от стабилизационни мерки.

Моделът показва, че кредитор от последна инстанция, имащ правомощия да облага и субсидира кредита, ще може да имитира условията на оптималния балон. За да бъде постигнато това, кредиторът трябва да възприеме политика на „заставане срещу вятъра“ - да облага кредита, когато балонната обезпеченост е прекалено висока и да го субсидира, когато тя е ниска.

Подобна политика води до устойчиви нива на производство и потребление. Тя обаче може да има неопределени ефекти върху макроикономическите колебания. Причината е, че контролът на нивата на обезпеченост в икономиката ограничава реакциите на кредита към кризи в инвеститорското доверие, но може да увеличи реакциите му към кризите в производството.

Един интересен аспект на предлаганата политика е, че тя изисква реален обмен на ресурси от и към заемополучателите. От тази гледна точка тя е по-скоро фискална, отколкото парична политика, каквато обикновено се използва за контролиране на балони. От друга страна тя може да бъде разглеждана като програма за изкупуване на активи, но не такава, каквато приложиха някои правителства след кризата. Когато балонът се спука или се изпразни, количеството на балонната обезпеченост намалява, а с него и пазарната стойност на обещанията, които тя обезпечава.

Моделът изисква в този случай кредиторът от последна инстанция да се намеси и да откупи тези обещания на загуба, плащайки цена, която надхвърля пазарната им стойност. По този начин обезпечеността се увеличава ex post, следователно и цялостното теглене на кредити расте ex ante. Освен това моделът твърди, че същите условия, които водят до балонната обезпеченост (ниските лихви) също така гарантират, че подобно политика може да бъде финансирана чрез емитирането на дълг.

Тези резултати предоставят последователен и широк поглед върху кредитните бумове и сривове, в които както основната, така и балонната обезпеченост имат ключова роля. Те предоставят и полезни насоки при воденето на политика в условията на кредитни балони. Но теорията има и своите граници. Едва от тях е, че пространството между оптималния и съществуващия балон е напълно видимо – задачата на модела е единствено да го запълни. Реалността е много по-сложна, защото участниците на пазара и регулаторите може да не са сигурни дали колебанията са причинени от основната или балонната обезпеченост. Преодоляването на тази несигурност е следващата стъпка по пътя на изследването на тази сфера, като има още много работа за вършене.