Марио, бъди смел!

Ниската инфлация и, още по-лошо, дефлацията изпращат нагоре реалните лихвени проценти и принуждават компаниите, домакинствата и правителствата да орязват разходите, за да не допуснат нарастване на своите дългове.

Вярно е, че ЕЦБ е изправена пред препятствия, които не стоят на пътя на другите централни банки от богатия свят. Нейният президент Марио Драги няма политическата подкрепа за количественото облекчаване, на която се радват колегите му в САЩ, Великобритания и Япония; влиятелната германска Bundesbank се обявява против тази идея. Много от най-големите проблеми в еврозоната - обременяващите данъци, прекалената регулация, скования пазар на труда - нямат нищо общо с паричната политика.

Освен това, твърдят някои, ако ЕЦБ купува държавни облигации сега, тя ще отслаби натиска върху страни като Италия и Франция да проведат структурни реформи.

Това е сбъркано мислене. Структурните реформи са необходими и несъмнено ще направят работата на ЕЦБ по-лесна. Неуспехът на политиците да изпълнят задълженията си обаче не е причина банката да избяга от своите собствени задачи. Във всеки случай ще са необходими години, за да могат тези реформи да дадат плодове, а еврозоната се нуждае от стимули сега.

Ще проработи ли количественото облекчаване? При условие че доходността на германските държавни облигации е под 1%, нейното тласкане още по-надолу няма да отприщи вълна от теглене на кредити; нито пък ще помогне на малките фирми, на които банките отказват заеми.

Масираното изкупуване на държавни облигации и предварителните насоки обаче са мощни сигнали за решимостта на централната банка да подкрепи икономическия растеж и да сдържи инфлацията на целевото равнище.

Опитът на Bank of Japan е поучителен. Нейните предишни рундове количествено облекчаване, през 2001 и 2010 година, бяха плахи. Когато японската централна банка се върна отново към тази политика миналата година, тя го направи в мащаба, с политическата подкрепа и поетия публично ангажимент, необходими, за да се отърси страната от дефлационните си очаквания.

Първоначалните резултати са умерено обнадеждаващи: очакванията изглежда се променят, а това е необходимо условие за по-бърз икономически растеж.

Урокът за ЕЦБ е, че количественото облекчаване и поемането на един достоен за доверие ангажимент, че няма да се изпада в паника при първия полъх на инфлацията, могат да проработят. Това биха били смели ходове за една институция, чиито задължения са да сдържа инфлацията. Но, както доказаха централните банки в САЩ, Великобритания и Япония, смелостта се изплаща.

(БТА)