Спасяването на двете италиански банки е удар по надеждността на регулаторите в ЕС

Италия реши да спаси две фалиращи банки, като отпусне помощ за 5,2 млрд. евро. Така Veneto Banca and Banca Popolare di Vicenza ще продължат да работят. Помощта включва държавна подкрепа за Intesa Sanpaolo, която ще придобие добрите им активи на символична цена.

Италианските данъкоплатци обаче, както и надеждността на финансовите регулатори в еврозоната са губещи, коментира Фердинандо Джулиано в материал за Bloomberg.

Италианският план е коренно различен от този, приложен в Испания преди две седмици, когато Banco Santander купи Banco Popular за едно евро. Тогава Santander придоби и лошите кредити на Banco Popular, и бъдещите законови рискове. Освен това банката веднага се обърна към финансовите пазари, за да набере капитал. В Италия Intesa ще придобие само активите, които иска, и настоява тази сделка да не се отразява на коефициента за капиталова адекватност. 

Този план е шамар в лицето на италианските данъкоплатци, които според някои изчисления може да се наложи да платят до 10 млрд. евро. Правителството можеше да предприеме по-евтин подход, включвайки и някои облигационери, притежатели на първичен дълг. Но избра да не го направи.

Много от тези инструменти се притежават от индивидуални инвеститори, които са ги купили, без да са напълно наясно със свързаните рискове. Правителството иска да избегне политически критики и риска от разпространение на кризата в цялата европейска система. Но 10 млрд. евро са огромна сума като мярка срещу разпространение на нестабилността.

И най-важното – планът е кинжал в сърцето на единния банков съюз на еврозоната. Той беше един от основните отговори на Европейския съюз след дълговата криза в еврозоната и целта му беше да ограничи приноса на данъкоплатците в спасяването на банки, както и да гарантира, че всички банки в еврозоната са изправени пред единен набор от правила.

Властите в Рим обаче на практика заобикалят правилата, включително Директивата за възстановяване и преструктуриране на банки, която би трябвало да бъде правилникът на еврозоната в тази сфера. Предимството е, че притежателите на първичен дълг няма да плащат сметката, но въпреки това цената е огромна и ще разклати вероятно безвъзвратно надеждността на новите европейски институции.

Проблемът е важен колкото за миналото, толкова и за бъдещето. Банковият съюз в еврозоната все още не е завършен. Той изисква схемата за гарантиране на депозити до 100 хил. евро да е по еднакъв начин защитена във всички държави членки.

Иронията е, че най-гласовитите защитници на тези мерки са именно двама италианци – управителят на италианската централна банка Игнацио Виско и финансовият министър Пиер Карло Падоан.

Властите в Германия са по-скептични, опасявайки се, че това ще доведе до излишно споделяне на риска. След спасяването на двете банки от страна на италианското правителство ще бъде още по-трудно да се убеди Берлин, че банковият съюз трябва да се завърши. В крайна сметка Германия би се опасявала, че единната схема за гарантиране на депозитите може да се използва неправомерно, например за защита на облигационерите, притежатели на първичен дълг.

И все пак Италия изглежда ще продължи напред с този план. Това означава, че Европейската комисия ще проследи внимателно и ще трябва да реши дали това съответства на съществуващите закони. Intesa Sanpaolo на практика избира активите, които й харесват, а сметката оставя на правителството. Трудно е да се види как това не включва държавна помощ – нещо, което ЕС забранява.

Новите правила на Европейския съюз преминаха през първия си тест със спасяването на Banco Popular в Испания. Надеждността обаче се гради трудно и много лесно се губи, коментира Bloomberg.