Пропуква ли се успешният модел на японско производство?

Репутацията на Япония като страна с безупречно качество на производството и ефективност трансформира следвоенната й икономика, промени бизнес практиките навсякъде по света и роди цяла библиотека от ръководства за управление и книги за бизнес съвети. Сега обаче този модел се пропуква, пише Wall Street Journal в свой анализ.

Kobe Steel Ltd., Mitsubishi Materials Corp. и Subaru Corp. признаха през последните месеци, че са манипулирали качествените си проверки, въпреки че всички те посочиха, че няма установени проблеми с безопасността на продукцията им. Takata Corp. обяви банкрут миналата година, след като призна, че е внесла в САЩ над 50 млн. дефектни въздушни възглавници. От Mitsubishi Motors Corp. пък признаха, че са прикрили недостатъци на своите превозни средства, както и че са фалшифицирали данни за тяхната икономичност.

Nissan Motor Co.,петият по големина автомобилен производител, разкри през септември, че е позволявал на неквалифицирани работници да извършват финални проверки за качеството на някои коли – практика, която може да е продължавала още от 90-те години. 

Корпоративни закононарушения има навсякъде по света, но тези в Япония достигат до сърцевината на това, което поддържа японските марки популярни, както и до възприятието на страната за самата себе си.

Скандалите заплашват да ускорят ерозията на японския дял от световен пазар за произведени стоки, давайки на основния му конкурент Китай още инерция по пътя към превръщането на страната в най-голямата икономика на планетата. Те също така поставят под въпрос една от най-влиятелните теории за управление и производство в света.

Японският модел, хвален от издания като Harvard Business Review, зависи до голяма степен от концепцията за kaizen, често превеждана като „продължително усъвършенстване“. На практика това означава премахване на излишната дейност, редуциране на ненужните запаси от стоки и решаването на появили се проблеми посредством екипна работа.

Тя дава огромна отговорност на работниците от поточните линии, известни като genba, да управляват ежедневните операции и да създават иновации. На тези работници, на които много японци гледат като на занаятчии, се гарантира доживотно работно място в замяна на отдаване на целите на компанията.

Проблемът днес обаче е, че много японски компании не могат вече да си позволят лукса да гарантират доживотна заетост за тези свои служители. Също така даването на толкова много власт на работниците от поточната линия оставя предприятията изложени на измами и прекомерно опростяване на работния процес, докато в същото време ръководителите могат да намалят отговорността си, посочват консултанти и корпоративни адвокати, запознати с този вид проблеми.

Kobe Steel, базирана край Осака, произвежда висококачествена продукция от желязо за влакове, автомобили и ракети. Наскоро компанията призна, че е фалшифицирала документи за удостоверяване на качеството за стотици хиляди свои продукти за над 500 клиенти.

Според вътрешен доклад на Kobe Steel от октомври работниците от поточните линии са страдали от преумора, тъй като компанията се е опитвала да поддържа своята рентабилност, а ръководителите й са били твърде отдалечени от работния процес.

Един от служителите на компанията, който е работил за нея в продължение на три десетилетия като управител на фабрика и служител в централите й, смята, че напрежението е започнало да се натрупва върху genba след спукването на японския икономически балон в началото на 90-те години, посочва Wall Street Journal.