Пропуква ли се успешният модел на японско производство?

Служителите по контрол на качеството са станали първите жетви на съкращения, тъй като не е изглеждало, че са толкова заети, колкото работниците от поточните линии, смята той. На genba им е било наредено сами да правят проверки на качеството, като някои от тестовете дори са били възложени на външни изпълнители, след като компанията е спряла да наема нови кадри. 

Въпреки това Япония остава сила в производството. Страната се нарежда на трето място по произведена продукция малко преди Германия и веднага след Китай и САЩ, според данни на ООН.

Годишно износът на стоки е в размер на 700 млрд. долара. По-голяма част от него е под формата на машини, коли и части, като екрани и чипове за айфони, самолетни фюзелажи за Boeing и други. Японските фабрики са сила и в САЩ, произвеждайки продукция за марки като Nissan и Toyota в Кентъки, Тексас и на други места.

Подхранването на японската индустриална мощ е производствен модел, наложен след Втората световна война, когато компаниите в страната се опитват да се възстановят като подобряват продукцията за световните купувачи. Тяхното ръководство разчита на американския консултант Уилям Едуардс Деминг, който съветва да подобрят качеството като наемат работници, които да са постоянно фокусирани върху решаването на проблеми. Този подход се обвързва тясно с японския практика за усилена работа и внимание към детайлите и е широко възприет.

Японският износ нараства по стойност над 130 пъти в периода между 50-те и 90-те години. Американските компании стават обсебени от японския успех. Проучвания за това как компаниите от острова изпреварват американските си конкуренти, взимат предвид влиянието на течението дзен в будизма и бойните изкуства, както и японската култура за търсене на консенсус. Компании като Ford Motor Co. се опитват частично да възприемат японския модел, включително и поставянето на ударение върху поддържането на резервите ниски, за да се контролират цените.

В същото време много ръководители в японски предприятия имат не голяма официална подготовка, тъй като са били повишени от genba и разчитат до голяма степен на работниците от поточната линия при решаването на проблеми.

Но японските предприятия започнаха да сменят постоянните работници от поточните линии, които получаваха допълнителни бонуси като платен отпуск и заплата при пенсиониране, с временен персонал, който не се интересува толкова от дългосрочния успех на компанията, за която работи. От Panasonic Corp. заявиха, че в момента по-малко от една трета от техните работници genba в устройствения им отдел са временен персонал – тенденция, която компанията се надява да промени, тъй като тя може да навреди на дългосрочните им бизнес перспективи.

Междувременно някои японски производители се насочиха и към по-технологично напреднала продукция, за да се справят със загубата си на бизнес за сметка на чуждестранни конкуренти. Търсенето на такива специализирани продукти ограничава възможността на genba да ускорява иновациите и да стимулира качествения контрол, смята Хироши Осада, японски производствен експерт към университета „Бункьо“ край Токио.

Според Никола Бене, един от ръководителите на японския Board Director Training Institute, който помага за изготвянето на японския кодекс за корпоративно управление, решението не е да се изхвърли японският производствен модел. Според него отговорът е в по-твърдото корпоративно управление, включително принуждаването на ръководители да носят юридическа отговорност в случаи на нарушения, посочва Wall Street Journal.

Някои експерти по японска индустрия гледат на скорошната поредица от скандали като положителен знак, че проблемите изплуват на повърхността и започва да се търси решение. Други отбелязват, че някои японски стандарти за качество може да са и нереалистично високи.