Защо гробокопачите на долара грешат?

Критиката срещу доларовата доминация се върна в дома на предците си в Европа. През 60-те години на миналия век Валери Жискар д'Естен, тогавашният френски министър на финансите (и по-късно президент от 1974 до 1981 г. – бел. прев.) пръв осъди "прекомерната привилегия" на долара: способността на САЩ да финансира големи дефицити в платежния баланс чрез доминиращия статут на валутата си в световните финанси, пише за Financial Times Джошуа Зофър, студент по право в Йейлския университет. 

През последното десетилетие призивите за намаляване ролята на долара идваха най-вече от Русия, Китай и Иран. През последните две години обаче германският външен министър Хайко Маас и гуверньорът на Английската централна банка Марк Карни се присъединиха към тези гласове.

Има признаци, че централните банки изразяват мнението си чрез своето поведение. Данните на МВФ показват, че техните вложения в доларови резерви леко са намалели, въпреки високата доходност на долара спрямо останалите основни валути.

Структурата на международната финансова система прави промените в глобалния валутен режим изключително трудни.

В този смисъл малко се е променило. В края на 60-те години Франция оглави движението за замяна на долара със специалните права на тираж (СПТ) на МВФ, синтетичен чуждестранен резервен актив. Но СПТ могат да се използват само от официални институции, а не в частни транзакции, и така и не станаха значими. Междувременно ролята на долара се разшири, когато финансовата глобализация започна.

Този прецедент е особено показателен, тъй като доверието в долара тогава беше на историческо дъно. Дори след като президентът Никсън едностранно прекъсна връзката на зелената валута със златото през 1971 г. - сривайки споразумението от Бретън Уудс - отбиването от долара се оказа невъзможно.

В разгара на финансовата криза управителят на Китайската централната банка Джоу Сяочуан излезе с подобен аргумент - СПТ да заменят долара. Излишно е да казваме, че въпреки ролята на САЩ като причинител на кризата, почти нищо не се промени.

Има няколко причини, поради които ролята на долара се оказа толкова трайна. Първо, пазарът на активи, деноминирани в долари, особено на държавен дълг, е много по-дълбок от всеки друг. Мениджърите на валутни резерви обикновено държат сигурни ценни книжа, а не кеш. В резултат на това те често няма къде другаде да инвестират освен в доларови активи, особено ултраликвидните ДЦК.

Второ, последица от наложителното държане на доларови активи е че много централни банки разполагат с много от тях. Китай и Япония притежават по повече от 1,1 трлн. долара в щатски ДЦК, отделно от други активи в зелената валута.