Какво да очакваме от икономиките и пазарите през 2020 г.?

Инфлация на цените

Във всички големи развити икономики през 2019 г. продължи периодът на ниска инфлация. Консенсусните прогнози и очакванията, базирани на суоповите контракти, спаднаха с почти 0,5% от края на 2018 г. насам.

Инфлационните “снимки” от моделите продължават да отчитат основна инфлация упорито под целта в еврозоната (1,5%) и Япония (0,4%). Дори в САЩ, където използването на капацитета в икономиката е изключително високо по историческите стандарти, моделите сочат инфлация от едва 1,6 на сто.

Следователно връзката от Кривата на Филипс между намаляващата безработица и нарастващата ценова инфлация остава неработеща в развитите икономики, вероятно защото доверието в инфлационните цели на централните банки остава високо. Това означава, че безработицата може да спадне значително, без да причини съответно покачване на инфлацията.

Прогнозите от моделите на Fulcrum ясно показват, че ценовата инфлация в развитите икономики ще остане доста под целта през 2020 г. Инфлацията на заплатите обаче започва да се повишава в САЩ и Европа. Това подсказва, че маржовете на печалбата в тези икономики ще спаднат, като ръстът на корпоративните пеалби ще се окаже под силен натиск.

Прогнози за възвръщаемост на активите

Прогнозата на Fulcrum за възвръщаемостта на акциите в САЩ е много под историческата реална възвръщаемост от 11% годишно през последното десетилетие и под прогнозите за еврозоната и развиващите се пазари.

Ето и конкретните прогнози за доларовата въавръщаемост на различните класове активи.

• Очакваната възвръщаемостта на акциите в САЩ ще бъде 3,9 на сто годишно в номинално изражение, или 2,5 на сто след инфлация, през следващите три години.
   
• Въпреки че все още са положителни, тези очаквани възвръщаемости са най-ниските, прогнозирани от модела от 2007 г. насам, което отразява сравнително скъпите оценки на акциите и очакванията за забавяне на растежа на дивидентните плащания.
   
• Очакваната възвръщаемост на акциите в еврозоната и развиващите се пазари, е по-висока от тази в САЩ, което отразява както по-големите дивиденти, така и по-силния им растеж.
   
• Възвръщаемостта на 10-годишните държавни облигации се очаква да бъде изключително ниска или отрицателна през следващите една до три години. Дългосрочната доходност вече е необичайно ниска спрямо основните лихвени проценти. През прогнозния хоризонт се предвижда тази „срочна премия“ да се нормализира, повишавайки доходността на дългосрочните облигации (което намалява цената и възвръщаемостта им – бел. прев.)
   
• Според моделите доларът е надценен и се очаква да спада с по 2,6% годишно спрямо еврото през следващите три години.

В обобщение, моделите очакват в периода 2020-2022 г. възстановяване на растежа на БВП, изключително ниска инфлация, извънредно малка възвръщаемост на облигациите, и ниска, но положителна, възвръщаемост на акциите Ако моделите са грешни, моля не застрелвайте вестоносеца!