Търговските победи на Тръмп са пирови

Историците ще бъдат озадачени от този обрат на събитията: Републиканският президент на САЩ възприема централно планиране на търговията, докато комунистическото правителство в Китай предупреждава в търговската си сделка със САЩ, че международната търговия трябва да отразява "пазарните условия". Американският президент се хвали с повишаване на данъците върху вноса за американците и с ограничаване на имиграцията, докато китайците намаляват търговските бариери, насърчават чуждестранните инвестиции и разчитат повече на софтуера с отворен код, пише за Wall Street Journal Робърт Зелик, бивш президент на Световната банка, търговски представител на САЩ и заместник държавен секретар.

"Първата фаза" от търговското споразумение с Китай на щатската администрация задължава правителството в Пекин да се ангажира с покупки на американски селскостопански и промишлени стоки, което само увеличава ролята на Комунистическата партия в икономиката. Сделката позволява на всяка страна да използва собствена статистика, така че Китай вероятно ще „изпълни“ някои квоти, като прекласифицира американски износ за Хонконг, който посредниците продават в континенталната част. Пекин ще пренасочи покупките на суровини - горива, храни, химикали - но други вносители ще преминат от американските производители към трети страни. Тръмп плаща цена за манипулирането на двустранния търговски баланс, като това няма да повлияе на общия търговски дефицит на Америка. Числата вероятно ще влязат в конфликт, което ще доведе до повече битки - след изборите.

Протекционизмът на Тръмп със сигурност е скъп. Новите му мита ще покрият почти две трети от американския внос от Китай, при средно мито от почти 20%, в сравнение с 3% преди. Китайските ответни мита удрят близо 60% от американския износ, със средна стаква от 20,5%, спрямо 8% преди настоящата администрация. И не забравяйте, че Тръмп трябваше да плати около 25 милиарда долара, за да компенсира земеделските производители, пострадали от неговата търговска война. Фалититте сред фермерите се увеличиха с 24% през 2019 г., а САЩ загубиха около един процентен пункт от икономическия си растеж (още 200 милиарда долара), показва проучване на Федералния резерв.

Отношението на президента към Китай е част от вярата му в командната икономика относно търговията и инвестициите. Новите административни директиви също добавят контрол върху износа, веригите за доставки и чуждестранните инвестиции. Тръмп лично тормози компаниите да не инвестират в чужбина, когато не е доволен. САЩ се нуждаят от защита на сигурността си, но той размаха безразборно националната сигурност като тояга пред съюзниците. Компаниите ще трябва да правят политически услуги, за да предразположат регулаторите.

Меркантилизмът на Тръмп представлява фундаментален разрив с историческата амбиция на Америка и отклонение от виждането, че търговията е обмен, който е добър и за двете страни. Договорният план от 1776 г., изготвен от Джон Адамс и подкрепен от Бенджамин Франклин и Томас Джеферсън, се стремеше да освободи частните страни от държавните намеси, за да създаде „перфектна свобода“ за търговия.

Основателите не са разглеждали търговията единствено като икономическа ефективност. Адамс декларира през 1785 г., че иска „реформация, един вид протестантство в търговската система на света“. В контраст с това митническият закон Смуут-Холи от 30-те години на 20 век и американският контрол през Голямата депресия успяха да постигнат глобален търговски излишък - и 25% безработица.