Фед не може да чака с отговора си на коронавируса

Дори ако вирусът е по-ограничен, отколкото хората мислят, или се разсее през пролетта, икономическата активност едва ли ще се възстанови бързо. Прекъсването на глобалните вериги за доставки ще отнеме няколко месеца, за да бъде преодоляно. Бизнес доверието в САЩ, което през последните седмици стана отчетливо по-негативно, също ще отнеме време, за да бъде възвърнато, особено в изборна година. В крайна сметка епидемиолозите ще решат дали да категоризират новия коронавирус като пандемия. Обикновените хора обаче няма да чакат окончателното решение на експертите, за да направят своето заключение.

Сигналите от финансовите пазари са обезпокоителни. От началото на годината цените на суровините са с 10% надолу. Цените на петрола - с близо 20%. Доходността на 10-годишните американски ДЦК - най-важният безрисков актив в света - спаднаха през последните седмици и сега са на исторически дъна.

Американската икономика е най-добре позиционирана сред групата от Г-20 държави, най-големите икономики в света, да издържи на шока. Доходите на американските работници растат с най-бързи темпове от едно поколение. Нивото на безработица е на 50-годишно дъно. Печалбите на американския бизнес са близо до нови циклични максимуми. Производителността се подобри значително през последната година. А американската здравна система е по-добре оборудвана от която и да е друга за борба с национална епидемия.

Ако Фед бе нормализирал политиката в началото на продължилото десетилетие възстановяване, щеше да е далеч по-добре позициониран - по отношение на амунициите, ефикасността и надеждността - да предприеме необходимите действия сега. Все пак, Фед трябва да изиграе нужната роля, дори и инструментариумът му да е ограничен.

Изборът на Фед през последните 18 месеца може би допринася за регулаторната инерция. Федералният комитет за открития паричен пазар (FOMC) избра неподходящо време за повишаване на ставките през декември 2018 г. Икономиката отслабваше. След това FOMC обърна рязко посоката през 2019 г., като намали лихвените проценти с общо 0,75 пункта до текущия процент на федералните фондове от около 1,6%. Изразената от Фед обосновка за смяната на политиката беше да се гарантира, че инфлацията ще се повиши от 1,7% до целевите 2%.

Лидерите на Фед наричат ​​настоящото, привидно ниско ниво на инфлация най-голямото предизвикателство за това поколение монетарни регулатори. Не съм съгласен. Екзогенният, неопределен, глобален икономически шок е далеч по-голямо и належащо предизвикателство. И далеч по-убедителен аргумент за регулаторни действия.

Пандемия при коронавируса би била най-голямата заплаха за световната икономика след финансовата криза. Просто не знаем какво ще се случи. Федералният резерв трябва да бъде въвлечен в откликването на „крайните рискове“ - малко вероятни събития, които биха имали силно вредни последици за производството и инфлацията - а не във фина настройка около основната икономическа перспектива.

През 2019 г. глобалната икономика изглеждаше, че се отдалечава от глобализацията и се насочва към регионална самостоятелност. Но човешкото страдание от новия коронавирус може да не е напразно: може да има големи ползи от навременната реакция на шока. Сега е време централните банки в света да действат заедно в общ интерес. За да се случи това, Фед трябва да поеме лидерството.