Как да се третират финансовите симптоми на Covid-19 в САЩ?

Второ, това не е последният вирус. Това, което правим сега, създава модел за онова, което ще правим при по-смъртоносни пандемии. Като цяло нашето общество ще прехвърля спестяванията от тези, които го имат, към тези, които се нуждаят от тях, чрез пазарите, федералния дълг, данъчното облагане или чрез сила. Но трябва да го направим по начин, който позволява на спестителите да се появят отново при следващата криза, да купуват държавни облигации, да отпускат заеми и да осигуряват ликвидност.

Кредитирането е по-добро от трансферите. Тъй като кредитите трябва да се изплащат, по-големи суми могат да отидат там, където е необходимо. Заемите за малкия бизнес на администрацията са добро начало. Но по-голямата част от бизнеса и заетостта е в големите компании, а те често са дори по-бедни на пари и със задължения към нервни кредитори, което ги прави по-трудни за заменяне или съживяване, ако фалират. Кредитирайте с главата, а не със сърцето. „Хората“ може да изглеждат по-достойни от „корпорациите“, но ние се нуждаем от корпорации, които да наемат хора, когато всичко приключи.

Търпението е важно. Банките и кредиторите не трябва незабавно да санкционират неплащащ клиент. Трябва да им бъде осигурено снизходително отношение от страна на техните регулатори и кредитори.

Федералният резерв може да гарантира, че големите пазари ще останат ликвидни. Но не трябва да бърка спада на цените с неликвидност. Онези, които трябва да продадат в криза, трябва да могат да го направят бързо, макар и на по-ниска цена, така че тези, които имат малко скътан кеш да могат да действат следващия път.

Това са микро интервенции, а не макро. Намаляването на основната лихва на Фед не помага много, ако естествената предпазливост или регулациите забраняват отпускането на заеми на затруднени парично фирми. От фискалния стимул също няма да има никаква полза. Не можете да пазарувате или да пътувате, когато магазините и авиокомпаниите са затворени.

Хората се нуждаят от помощ и нашите политици го разбраха. Да кажем още веднъж, че заемите са по-добри от помощите. Вместо да ни се дават по 1000 долара, по-добре да ни се позволи да вземем назаем част от данъците, които дължим за миналата година и да ги изплатим по-късно. Това осигурява повече пари на тези, които се нуждаят от тях, и помага дори на тези с големи дългове да не изпаднат в неплатежоспособност. Трябва да се разреши теглене от пенсионните сметки без наказателни такси. Правилата за социалните програми трябва да се разширят. Ако хората трябва да са безработни, за да получат помощ, се изкушава работодателят да ги уволни без нужда, като те и фирмата им няма да са готови да започнат отново работа бързо.

Трябва да устоим на изкушението да се ограбят едни, за да се плати на други. Например, ако компаниите са принудени да плащат болничните, това може да е разходът, който да ги изхвърли от бизнеса, или да ги накара да уволняват служители, а не да ги пускат в отпуск. Не е задължително фирмите да имат дълбоки джобове.

Промяната на микро правилата и регулациите е много по-трудна от макро стимулирането. Хиляди правила трябва да бъдат спазени, за да се помогне на хиляди фирми и милиони хора. Всичко това би било по-лесно, ако имаше пандемичен икономически и финансов план. За съжаление 12-те години на стрес тестове и планове при икономическа криза не предвиждаха възможността от пандемия. Нека да изработим по-добър икономически план следващия път.